МОЛЯ ВИ, ОСТАВЕТЕ КАРЕНИН НА ЛИТЕРАТУРАТА, КЕРЕНСКИ НА ИСТОРИЯТА, А ГЕШЕВ НА ПРАВОТО..

Странно нещо - всички филолози, писатели, артисти се опитват да "анализират" работата на прокуратурата. И изпадат в смешни ситуации. Така, както един прокурор, дори Главен, може да сбърка Керенски с Каренин, така и един филолог може да сбърка Наказателния с Гражданско-процесуалния кодекс. Разликата е, че от грешката на Гешев не произтичат непоправими последствия и е поправима във времето. Докато правните грешки на филолога, артиста, писателя оставят непоправими следи в съзнанието на хората по отношение на прокуратурата и нейната работа, обявени в медиите... Същото се получава, апропо, и с историята. Историята е наука така, както правото, и намесата на нищо неразбиращи интелектуалци в двете научни дисциплини водят до изкривяване на масовото съзнание чрез историята, и промяна на човешки съдби чрез правото. В този смисъл мисля, че палачите на новото време са интелектуалците, на които им е даден медиен комфорт, защото могат (можем) да си плещим каквото ни скимне. Колко исторически грешки в историята помним - намесата на Хайтов в спора за гроба на Левски, седем града още се борят за родното място на Омир (между другото преди петдесетина години в този спор се бе намесил и Ямбол), мита за Баташкото клане и промяната на историческата истина за истинския извършител (башибузука от помашки орди), та се стигне до сегашните непрестанни промени в историята и учебниците по история... Мястото на интелектуалеца е да бъде гражданска съвест, а не професионален коректив в други области... Защото един историко-литературен лапсус на Гешев е поправим, непоправими са професионалните му лапсуси... Защото те вече не са лапсуси... Моля ви, оставете Каренин на литературата, Керенски на историята, а Гешев на правото...