ДО ХЕРО МУСТАФА - посланик на САЩ в Република България

ДО 

ХЕРО МУСТАФА -

посланик на САЩ в Република България

Госпожо, ако Вашият руски колега бе излязъл с отворено писмо, в което подкрепя протестите в България, Вие първа щяхте да излезете с декларация, осъждаща руско влияние у нас. И нашето посолство в САЩ оповести ли подобна на Вашата декларация след кризата с афроамериканското население и събарянето на паметниците у вас? Връчи ли Ви нота... В този смисъл това, което правите е намеса във вътрешните работи на Република България... Моля, не се месете във вътрешните ни работи. Според мен това е арогантна намеса във вътрешните работи на България, която, за Ваше сведение, е моя, не Ваша Родина. И, моля Ви, не ми обяснявайте законодателството в България. Вашата съдебна система е от друг тип, както, апропо, законодателството във Вашата истинска родина се различава от европейското и американското законодателство. И не Вие, ние можем да преценим кое да променяме от нашето законодателство. Вашите закони позволяват да ходите въоръжени до зъби и да се отстрелвате в училищата, нашият законодател смята, че подобно нещо е недопустимо ТУК. И вместо да се занимавам с вашата цинична намеса във вътрешните ни работи публикувам едно "ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ДОНАЛД ТРЪМП", от книгата ми "НЕКРОЛОЗИ И ДРУГИ МНОГОТОЧИЯ"... Приемете го като отворено писмо и до Вас:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ДОНАЛД ТРЪМП

Бих Ви нарекъл "мистър", бих Ви нарекъл "сър", бих Ви нарекъл "господине", дори бих се обърнал към Вас приятелски, но, за съжаление, човек заслужава обръщенията към себе си. Дори си мисля, че бих се обърнал към Вас с "господин Президент", но Вие не сте моят президент. Въпреки желанието Ви да станете Президент на Световните Американски щати. Съблазнително, нали. Световни Американски щати. Само че това почти го бе постигнал вече един Александър от нашите земи. Балканджия, което значи от Балканите… Вие обаче Балканите ги знаете само като точки за бомбардиране – София, Косово, Белград… Но, за Сашо Македонски първо… Може съпругата Ви да носи от неговата кръв, от неговите гени, защото тука, на Балканите, не се знае кой кум, кой сват, кой... Но Вие не сте от нашите, въпреки амбициите да притежавате Света. Въпреки амбициите да наложите Вашата демокрация навсякъде, къде-то има човешки същества. Само че, (не ми се обръща езикът за обръщение), демокрацията е ВЛАСТ НА НАРОДА. И искам да Ви кажа, че моят народ не е Вашият народ... И аз Вашата демокрация не я искам. Защото Вие влизате в заведение и ядете хамбургер с шапка на главата, което моят народ - не тази част от него, която прие вашите табиети - та, моят народ не би си позволил. Нито да яде с шапка на главата хляб, нито с тази шапка да влезе в училище, за да не му свети слънцето в очите, докато разстрелва своите съученици и учители... Защо-то това е Вашата демокрация. Моят народ уважава възрастни-те и никога не би помилвал нито пуйка, нито мисирка на Нова година. А ще помилва главата на детето си… Или на вола си… И ще прескача по Заговезни огньове и ще стреля във въздуха, ще целува ръка на най-възрастния и ще иска прошка от него. И това съвсем не е недемократично, за да ми налагате Вашата демокрация. Защото, да поискаш прошка и да простиш е най-демократичното нещо, което изповядва моят народ. Висша ценностна система в демокрацията на моя народ... Вероятно ценностната Ви система повелява да влезете обут в дом на японец, да влезете обут в джамия - всъщност, в джамия Вие влизате с военни обувки само и го доказахте. Защото в Ирак и Сирия не били демократични. Но те имат своя демокрация, своя народна власт. И Вие не можете да им кажете на тези хора как да използват волята на своя народ. Защото тяхната демокрация е техният избор. Във времето, в което светът руши стени и окови, Вие започвате да градите стени. Когато един народ избере своя водач, той избира и начинът му на управление. Т.е., народът прехвърля собствената си отговорност върху някого, комуто вярва. Нашата демокрация е демокрация на Патриарха. Ние почитаме бащата на семейството и създаваме държава по подобие на това семейство. И никой няма право да ми каже какво семейство ще правя аз. Кого ще по-милвам по главата и кое от децата да плесна по задните час-ти. Във всички случаи е по-добре да плесна детето си по дупе-то, нежели да гледам как съседското дете го разстрелва (или то разстрелва съседското дете), от което никога няма до може да поиска прошка. И Вие ми казвате, че Вашата демокрация, вашето Народовластие е по-висше от нашето, тропайки с военните си обувки по площади, които сте изравнили първо със земята от въздуха… И решавате кой да ми е баща (патриарх) в собствената ми къща. И да ме учите, че най-висша ценност на демокрацията е не да помолваш дете по главата, а да помил-ваш пуйка по нова година. Има един български поет – ако четете въобще поезия… Той има много силна поезия. Не зная обаче дали знаете какво е поезия. Та Той пише:

„Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...“

Така изглежда нашата демокрация. Нашата демокрация не се налага отвън. Тя е изграждана не като членове и алинеи, а като морален кодекс. Тя е изграждана така, както шериата е граден другаде, както кодекса на самураите е създаван, както шляхтата е създавана… И сме ги създавали тези неща тогава, когато в Америка е имало демокрация. Племенна демокрация на маи и ацтеки, на инки и кечуа… Защото, както те, така и ние сме изграждали демокрация по божи образ и морал. Ние сме изграждали нашата демокрация по образа и диктовката на Бог. И, искам да Ви кажа, че този Бог не сте Вие… Колкото и да Ви се иска…