СЛЕДЕТЕ МИ МИСЪЛТА, ТЯ ВЕЧЕ ПРИСТИГА ДО ВАШАТА МАЙКА

Следите ли ми мисълта. Следете я, защото я има. Представете си, ама само за миг си представете, че на някой простосмъртен (не, че има сложносмъртни в България, но някои се взимат насериозно и не знаят, че най-простото нещо - смъртта, не може да е толкова сложно, колкото състава на пеницилина, който само отдалечава часа на смъртта, но не я елиминира), та представете си, че на някой сложносмъртен, но иначе прост, чак простак отвсякъде, му запишат един обикновен разговор. Или монолог. Примерно - разговор със смъртта, или монолог преди смъртта... И същият този монолог ли, разговор ли - но във всички случаи шизофренно състояние - та му запишат шизофренията. Ще започне да ни говори на два, даже на три гласа и акапелно от всички телевизии, радия, сайтове и всякакви фейсбуци за масово дезинформиране как са му нарушени правата - никой досега в България не е излязъл да протестира затова, че са му нарушени задълженията. Даже обратното - нарушат ли му задълженията той се радва, ама тихо. Да не го усетят органите че е с нарушени задължения и да му ги поискат със задна дата. И, така. Никой не иска да се постави в ситуацията на, няма значение на кого, да му подслушват разговорите, да му подслушват нощните шкафчета, да му подслушват съня. Имам чувството, че скоро ще пуснат на запис и сънищата на Бойко Борисов... И дори ще се сърдят, че не са му достатъчно розови сънищата на премиера... Поне толкова розови, колкото юмручето на президента... Както и да е - да не вкарвам в мислите си и други персонажи. Всъщност, ако ми проследите съвсем мисълта ще установите, че в България няма персони, е персонажи. Следите ли ми мисълта. След тази мисъл не мога да кажа: "Да хвърли пръв камък онзи, който е безгрешен". Но мога да кажа на площада да излезе този, на който не му хрумва псувня при среща с народа му... Честно. Като чуя български народ вече ми идва да населя мислите си с майки и да реша положителния прираст на България за един площад време. Защото времето в България вече се мери с площади, не с часове... И си спомням стиха на гениалния Иван Динков: "Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици"... Или на Любомир Левчев: "Човек за човека е българин"... Скъпи мои мъртъвци, нито вашите стихове, нито вашата смърт не могат да променят българина...При това положение всяка мисъл стига до нечия майка... Благодаря, скъпи съотечественици, но оставам с вашта майка... По възможност - насаме...