КИРИЛ ПЕТКОВ СИ ТЪРСИ ОСИНОВИТЕЛ В ЕВРОПАТА

Следите ли ми мисълта? Следете я, тя е проследима, за разлика от Кирчовата. На Кирчо мисълта е с няколко успоредни линии - сякаш ходи стоножка, ама странично ходи... А сега е време да се впуснем в следенето. Кирчо ходи ли в Брюксел? Ходи... И се срещал с партии от различни политически семейства - а там такива има. И питал и разпитвал наш юнак към кое от тях да се присъедини. Кое ляво, кое дясно - което семейство му отвори. Значи Кирчо си търсил не общи по идеология семейства и ценностна система. Не. Кирчо си търсил осиновител. И на базата на характеристиките на този осиновител ще прави партия в България - защото той пък няма и партия. Ама първо да бъде осиновен. Като гражданството му - първо да стане министър, пък после ще мисли за гражданството. Като бюджета - първо да вземем заемите, пък после по тях ще организираме бюджета. Ако и с Линда така се е женил - първо да му направят децата, пък после ще си вземе и жена. Но за осиновяването. Кире, когато някой иска да си осинови дете обикновено отива там, където тези неща стават. Не чакат детето да порасне и да дойде да поиска да го осиновят. Обикновено семейството си избира дете, не детето - семейства. Това да не ти е България - първо ставаш еди к`во си, пък после... Рей Бредбъри има един разказ. За един човек, който изглеждал на четири години, осиновявали го, дарявал щастие на осиновителите, и после отивал и го осиновявали други, за да ги дари с щастие... Разказът се казва "Здравей и сбогом"... Но нито момчето било идиотче, нито осиновителите. Нито е от Толстой, нито е от Чехов разказът. Въпреки че какви ли и тях не са ги чели - ако знаеха, че ще станат любими писатели на такъв като теб, Кире, сигурно нямаше никога да започнат да пишат... А ти, Кире, като отиваш в Брюксел другия път си вземи дисагите с мускалчетата... И на път за Скопие не полягай на седалката, защото тъкмо си изял една круша и се наложи да слизате. Кратко е разстоянието...