ХАРВАРДИЙЦИТЕ, ИЛИ ПОСЛЕДНИТЕ СОЛИПСИСТИ

Солипсизма е философска школа, според която съществува само индивидуалното съзнание и останалият свят е плод на неговото въображение. Но тука солипсизмът е дуалистичен, като е допуснал две индивидуални съзнания - на Кирил Петков и Асен Василев. И ние сме продуктите на техните въображения. И, както се досещаме (простете ереса, произнесен в деня на изгарянето на Джордано Бруно) въображението не се нуждае от нищо друго, освен от мозък, максимум два, за да съществува. Разбира се, че бащите на моя индивидуален "Аз" могат да правят с мен каквото си искат. И да ми говорят, както могат, защото дори езикът е продукт на тяхното въображение. За да приемем напълно формата на въображаеми хора те решават да експериментират във всички области - от икономика и финанси, през култура - та чак до водно стопанство. Ние, разбира се, сме техни продукти и се нуждаем единствено от тяхното въображение, за да съществуваме. Катерим се по хълмовете на техните мозъци, понякога се пързаляме по гладките и заледени писти на интегралните им схеми, пиукаме от щастие, благословено озарени от инфрореда на четците им - досущ като баркод на стока, която те си пазаруват от измислен от тях самите съвършен магазин. И има два начина да се излезе от тази реалност. Първият начин е да се съгласим с тяхното въображение и да продължим да вегетираме в техните мозъци... А другият начин е този, който ги е измислил да им пусне един електрошок и ние да ги оставим на лечение в психиятрията... Обещавам всяка неделя да им ходя на свиждане и да им нося книги от Чехов, който е толкова Толстой, колкото Вазов е Гьоте...