БОБ

Мама бе по-голяма от татко с пет години. Но когато са се взели – тогава не са се женили, а са се вземали – татко научил мама на две неща. Първо, да готви боб. И да плете чорапи. Мама до края на дните си работеше като готвачка, а имането, което ми остави са фланелите, които сама плетеше. Татко, като научил мама да плете се успокоил, че е оставил в сигурни ръце тайната и мукаятлъка си и после до края на дните си плетеше крака, връщайки се от кръчмата. Даже тихо си мърмореше: „Две наопаки, една на лице“… Но само зимно време можеше да се разбере какви неподозирани висоти в макрамето бе постигнал. Ако можеше тези снежни дантели от стъпките му да се застелят на маса само… Ама не можеше. Обичаше и да готви, но повече обичаше мама да го прави. А той да чака в „Телевизора“ – така викаха на кварталната кръчма в Дядо Дянко – и да споделя с приятели кое как готви мама. Те не му вярваха, той взимаше някоя и друга бутилка ракия за „домашно“ и ги водеше вкъщи. Мама се притесняваше, че няма да стигне за всички. Не обичаше да се излага пред хората. И както я заварваха в домашни дрехи, така никой не разбираше кога и къде мама ги е сменила с един син като очите й пеньоар на големи рози. От коприна. Коприната я бе купила от Сърбия. А май някой роднина оттам й я бе подарил. Тя не го обличаше пеньоарът често, защото си го вардеше за нов в случаите, когато татко доведе гости. Той беше много гостоприемен, защото не му костваше нищо. Това гостоприемство съм го наследил от него, въпреки че не научих Милена да готви, защото си я заварих готова. И да плете не я научих, защото аз така и не се научих, пък и тя няма никакво желание. Аз много обичах татко да се прибира с гости, защото тогава не вдигаше скандали, а приятелите му все ми даваха по някое шоколадче, което бяха купили за децата си. Обикновено им купуваха не големи шоколади „Крава“, които струваха лев и двадесет най-големия. Половинка водка струваше осемдесет и девет стотинки. По онова време родителите не глезеха децата си с шоколади и заради това пиеха водка. Или именно заради това пиеха водка, за да не глезят децата си. Ние знаехме това и дори не давахме вид, че ни се яде шоколад и че ако не ни вземат може да ни стане нещо… Аз сядах при тях, те ми даваха да си топна пръстчето в чашата с водка. Или в чашата с ракия. И после го облизвах, като казвах: „Наздраве“… Те ми се радваха и ми даваха шоколадите, купени за синовете и дъщерите им. Пак с единствената цел да не ми стане нещо. Ако татко не доведеше гости аз лягах върху корема на мама, за да я пазя. Да я пазя от татко. Въпреки това мама твърдеше, че татко е много добър човек и един път, когато се прибра трезвен, аз установих, че той наистина е много добър. Защото не ме накара да изляза в три сутринта да му отсека тояга от джанката на двора. Първо ми донесе ски тогава, а после, след като ме подруса малко на коленете си ми каза да се кача горе при баба. Мама ме погледна така, сякаш татко нямаше нищо лошо да й направи. И се качих при баба. Когато се върнах заварих мама и татко да лежат на леглото и аз се хвърлих да я спасявам от него с думите: „Няма нищо да правиш на мама… Тя не е твойта, тя е мойта мама“… Това беше единственият случай, когато и двамата ме прегърнаха и ме сложиха между тях. И най-дълбокият сън през живота ми. Мама беше толкова щастлива на другия ден, че попита татко какво да му сготви за вечеря. Татко каза, че искал боб и излезе. Мама отиде до магазина, купила агнешко и го сложи да се пече във фурната. Татко се върна вечерта без приятели вкъщи, с походка, която обещаваше да изплете макрамета за цял Дядо Дянко. Седна зад масата, попита ме какво съм правил цял ден. „Сготви ли“, попита мама. Мама с тържествена усмивка му призна веднага, че е сготвила, извади чиниите, сложи ги на масата, извади бутилка ракия, салата сложи. После отвори фурната от бялата готварска печка на твърдо гориво „Мечта“, извади агнето и го сервира по средата на масата. Попита татко, дали Бучето иска да му сервира, но Бучето я погледна и на свой ред я попита къде е бобът. Защото нали я посъветвал да сготви боб. Мама каза, че е сготвила агнешко, напълнила го д дреболии и ориз, сложила и много подправки, защото в Габрово така се готви, даже има и джоджен, освен чубрица. Дори чесън отскочила да набере от градината. Татко я попита пак за боба, мама му каза, че няма боб, защото знаела той колко обича агнешко. Татко стана, без да отваря прозореца, взе тавата с агнешкото, и я запрати през прозореца на булевард „Априлов“ номер сто и деветдесет. После се върна на масата, докопа чашата с ракия и каза: „Почвай да готвиш боб“… Сигурно затова си мисля, че най-хубавите моменти от детството са моментите, когато не сме се събирали тримата заедно. С изключение на един път, когато се хвърлих при мама и татко в леглото, за да спасявам мама от татко…