Преди години имаше един литературен критик. Максим Наимович му беше името. В критиката не остави текстове, но остави модел за поведение. Ставаше сутрин и пишеше две рецензии за една книга. Едната положителна, другата отрицателна. Положителната слагаше в левия вътрешен джоб, близо до сърцето. (Сърцето в случая не се използваше като орган, или като символ, а като маркер...) Така въоръжен Максим Наимович отиваше в Органа на СБП "Литературен фронт". Питаше каква рецензия трябва за конкретен автор, вадеше я от съответния джоб и я оставяше. Докато един път не обърка джобовете. Сега един бивш министър обикаля Парламента и си прави селфи със силните на деня. На принципа "Държавата като "Титаник" потъва, той селфи на носа прави"... И следи лидера си какво ще каже и напише във фейсбук. Пет минути след като лидерът се произнесе за нещо той излиза с "мнение" по въпроса. И винаги мнението му пасва с това на лидера и се нанася върху него като ръкавица. Седи във фейсбука и чака като индиго химикалът на лидера да мине през него, а в ТВ-интервюта чете опорките от листче, да не би да се обърка... Сигурно наблюдава като Максим Наимович лидера си с два поста - положителен и отрицателен. И след пет минути пуска съответния пост. Добре че лидерът не излиза с грешни постове да си обърка членската маса. Засега пише по един, който пет минути по-късно бива повторен като ръкавица. И няма шансове да сбърка джобовете като Максим Наимович. При когото имаше някакво творчество. Трябваше да отгатне в разговор каква рецензия се иска от редактора, все пак. Ами, такива ми ти работи...
Христо Стоянов
1 коментар:
I appreciate the effort you put into creating meaningful and engaging content.
Публикуване на коментар