Спомняте ли си, имаше един писател Ст. Ц. Даскалов. Обявен за майстор на късия селски разказ. В един от разказите си Ст. Цето пише: "Нашия кон преживяше". Странно, но конят не е преживно животно. Разбира се, всички се смееха в кафенето на писателите. Днеска попаднах отново на "Времеубежище" на Георги Господинов, който вероятно не се различава от Ст. Ц. Даскалов. Във "Време убежище" той казва: "В самолета свиреше тиха музика". Музиката не свири, музиката се чува. Музиката се изпълнява. Свири оркестърът, свири гайдата, свири пианото, цигулката свири, китарата. В много редки случаи - стюардесата, но не на всеки... Но музиката не свири, музиката се чува. Когато става въпрос за селския оркестър се казва "музиката свири", а не че самата музика като музикално произведение свири... Вдявайте ги тия работи.
Българският език е нюансиран, не го опростачвайте с неразбирането си.... Непознаването на българския език не би трябвало да те прави автоматично писател. Всъщност, кой получава "Букър" в случая. Едва ли преводачката е превела дословно това изречение на Георги Господинов - ако го е направила, вероятно не познава добре българския, но знае много добре английски, след като е успяла да преведе този абсурд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар