Не си спомням някой да е забранил в Англия да се изучава стихотворението за Шотландия на Робърт Бърнс. При това там кметът на Лондон не е англичанин, както не е англичанин и премиерът на Англия. И няма ли да е обидно за десетките хиляди, ако не и милиони имигранти в Англия да изучават: "Отечество" от Робърт Бърнс. Тука обаче за тях ще е обидно да изучават "Аз съм българче" .Направете си сметка. Апропо, в Шотландия националният празник е рождената дата на Робърт Бърнс, а тука, "страната на убитите поети" убиваме поетите си и за втори път. (Идеята е подхвърлена в интервю за Радио "Свободна Европа, а не от държавни и официални източници)..
Робърт Бърнс
Отечество
Във теб е, Шотландийо, сърцето ми в плен,
във тебе, Шотландийо, то гони елен.
Сърни по скалите преследва със гръм,
то в теб е, Шотландийо, дето да съм.
Прощавай, отечество! Мой север мъглив.
Край хубав и доблестен, край свиден, бурлив!
Където да бъда, при първия зов
към тебе ще литна, изпълнен с любов.
Прощавайте, върхове във снежни искри,
прощавайте, никнещи в бездни гори,
прощавайте, тучни ливади, лъки,
прощавайте, звънки планински реки!
Във теб е, Шотландийо, сърцето ми в плен,
във тебе, Шотландийо, то гони елен,
сърни по скалите преследва със гръм,
то в теб е, Шотландийо, дето да съм.
Превод: Владимир Свинтила
Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар