В подготвителен клас преведох едно стихотворение на Вазов на английски, ей така, да видя какво ще стане, 
после ме изтъпанчиха да го чета на тържеството по случай патронния празник на гимназията, 
и така попаднах в литературния кръжок на писателя, поет и публицист Христо Стоянов.
после ме изтъпанчиха да го чета на тържеството по случай патронния празник на гимназията, и така попаднах в литературния кръжок на писателя, поет и публицист Христо Стоянов.Христо не разбира английски, но беше впечатлен, че съм запазила ритъма и мелодиката на стиховете (и може би още повече, че съм тръгнала да го правя, без някой да ме кара) 
В тоя кръжок за пръв път разбрах, че в добрия текст нищо не е случайно. Нито една дума, нито един нов ред, нито една запетая, точка и още по-малко удивителна. 
Говорихме си много там, за най-различни жанрове, книги и автори. И ние бяхме различни - Aziz, Iliana, Krum, Васко Аршенов, Краси, Ирина, Вили - и за щастие си останахме такива. Христо не ни уеднакви, помогна ни да развием кой каквото носи в себе си и да го шлифоваме по собствен начин с инструментите, които изковахме заедно.
Любимият ми инструмент бяха разговорите за текстове - на големи автори или наши, ученически. Изумявах се колко нещо открива човек в един параграф или ред, ако истински обърне внимание на детайлите. О, безценно беше също да видя съвсем нови нюанси и интерпретации през очите на другите.
Сам човек, ако ще да е гениален, трудно може да сътвори нещо толкова ценно и богато, колкото двама или повече (които умеят да си сътрудничат, де, нали) 
Ей такива неща си представям да правим на тоя курс -
да разцъкваме текстове, на големи автори или на курсистите, 
да подострим инструментите с увличащи и полезни практически упражнения, 
да експериментираме без страх и да творим с размах, въодушевени от пъстрата енергия на групата. 
Идната събота ще говорим за кратки истории. Всъщност, тъкмо свърших със сценария за едно събитие, та може и за сценарии да стане дума. Каквото ви е интересно. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар