Седяхме в тъмните киносалони. Всеки стиснал за ръка своята Бриджит Бардо, или своя Ален Делон. Ален Делон слизаше от екрана, сядаше до момичето с мен. Бриджит Бардо слизаше от екрана и сядаше до момчето с нея. После замръквахме- всеки със своята Бриджит Бардо. И всеки със своя Ален Делон. Сега Ален Делон го няма и аз вече никога няма да бъда за никое момиче Ален Делон.
Киносалоните също ги няма. И никога никой няма знае какво значи да се пресегнеш плахо към ръката на Бриджит Бардо до теб, да се отпусне плахо ръката на Ален Делон в нейната. Те ни учиха на любов, а попаднаха в свят с омраза. Излязоха от свят, пълен с омраза.
Който сее любов, жъне омраза. Ален Делон си отиде. кината затвориха вратите, момичетата пуснаха своите Ален Делоновци.
Научените от тях на любов се разбягваме вече от живота. И не знаем кой ще учи тези след нас на любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар