Излезе... 548 страници. 170 разказа. Моят отчет пред читателите. Бих говорил дълго за тази книга, но предпочитам Любо Дилов да каже това. Защото, ако седна да ви разправям не зная още колко тома ще излязат. Иначе знаете как да си я поръчате.
"Не знам дали пъпа му е завит във вестник, както свидетелства един от разказите. Знам че в този сборник, с цялото си великолепие се развива пред нас най-заядливия, един от най- оригинални-те, злободневен до проклетия и същевременно великодушен до безкрайност, български разказвач на последните три десетилетия. Разказите в този сборник са толкова класически, че чак звучат модернистично спрямо днешната ни литературна яловост. И не слушайте майката на Ана Каренина, която твърдяла, че за все-ки влак си има пътници. Не към пътниците във вагоните-разкази от композицията на Христо Стоянов има тежки изисквания: да са българи; да обичат красивите български думи; да са готови да се смеят с натежало от мъка сърце. И най-важното - да мислят. "
Любен Дилов-син
Художници на корицата са Ели и Николай Ангелов - Гари. А на задната корица Владимир Киров.
0898 536 436
Колкото "Капиталът" е дебела, но не толкова скучна. И няма да навреди на човечеството.
(1)(8).jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар