Но преди да честитя... Преди да честитя едно дете се дърпа от ръцете на майка си... Едно дете плаче в дърпащите го ръце на майката... Майката го дърпа така, както майка ми дърпаше бухналата вълна. Мама чепкаше вълната така, както тази майка чепка детето си. После ще го изпреде... Вретеното ще го навива върху себе си... После ще стане кълбо от прежда това дете... Но няма да размотае кълбото котката, защото майката с ожесточение ще кръстосва куките и ще шепти така, както днес му крещеше: "Една на лице, две наопаки... Сега ще те кажа на чичко полицай. И той ще те хване за ухото и ще те вземе със себе си... "Две наопаки, една на лице, полицаят вече не е чичко, а най-лош полицай, който като караконджъл дърпа децата и ги пъха в една голяма торба. А торбата е оплетена с онази прежда, от разчепканото пред очите ми дете в Деня на българската полиция Архангеловден... И детето винаги ще се страхува от полицая. Детето никога няма да има доверие на полицая, защото от малко знае, че полицаят прибира деца в една голяма торба, оплетена от стотици други деца... Така, както са плашили детето с чичо доктор, който ей сега ще му бие една наказателна инжекция... И заживяваме в общество от наплашени хора, които от деца не вярват в институциите, защото те наказват. А полицаят е станал полицай, за да не го дадат на някой полицай...Господа полицаи, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДНЕС. И не се страхувайте от онази майка, която иска да ви даде детето си. Защото и нея са я плашили с вас...
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар