И така… Радев подава оставка… Влиза в политиката… В името на Отечеството. Само че това не е идеология. Това не е идейна страна – ляво, дясно, център, либерал, консерватор… Това не са неговите дисциплини. В Отечеството се кълнат тези, които го освобождават. Да речем – от отоманско присъствие. От руско такова. От европейско – вероятно от негова гледна точка… Бих го разбрал, ако имаше такива предпоставки. Само че няма. Ние сме независима държава, която имаше в негово лице свободно избран президент. И за тези девет години като такъв нито един път не кръстоса пищов и кама върху Библията. Вярно, вдигна юмрук. Но с вдигнат партизански юмрук влезе Червената армия – спомняте си онази снимка на посрещането на партизаните от учебниците по история…
Значи, след всичко дотук, Отечеството не се нуждае от спасение. Защото (все още) нямаме заплаха. Но при това положение той би трябвало да дойде с политическа програма – лява, дясна, центристка. Но той не идва с такава. Идва с апломба на Освободител – дано Илияна Йотова да го посрещне поне с цветя. Ама в случая тя не е посрещачът, а изпращачът. И този символ мина по реда си.
От казаното дотук става ясно, че той не ни освобождава, не ни предлага идеология, но е тръгнал да ни води с вдигнат юмрук. Било срещу корупцията. Корупцията също няма идейно и идеологическо пространство. Корупцията е като копой – души и върви по следата. За да спреш корупцията, трябва да затвориш страната – защото тя ще влезе отвън. Корупция не е българска дума, което значи, че тя съществува и извън България. И не може да бъде засечена с металодетектори, с обучени кучета, с детектори за наркотици. Всъщност, няма нужда от тях. Достатъчно е да погледнеш някоя от социалните мрежи. Хора, които до вчера се опитваха да влязат в политиката, започнаха да се хвърлят на врата на Радев. Въздишат по сменената снимка на г-жа Радева: „Красива странджанка, достойна, красива, Прекрасница…“ Тези слова от същите хора съм ги срещал и под снимките на Мая Манолова, и под…
Корупцията не се измерва в парични знаци, корупцията започва с ласкателства… А и още нещо. Дори да затвори границите, за да не премине някаква корупция, тя просто съществува в мисленето ни. Ние така ухажвахме петстотин години един народ. Нали ще почнем да даваме пак по нещо – мома, парче земя, вяра…
И ако Радев не се определи идейно, аз на тези приказки за Отечеството не мога да повярвам… И за забравеното десет години изгоряло читалище в село Славяново… А нали това е малкото Отечество на всеки от нас. Селото, в което сме родени, е малкото Отечество на всеки от нас…
П.С. А "Отечество" е абстрактно понятие. Аз искам да знам как вижда Радев това Отечество...
Няма коментари:
Публикуване на коментар