вторник, 17 януари 2012 г.

БОГ И НЕГОВИТЕ ДОНОСЧИЦИ



БОГ И НЕГОВИТЕ ДОНОСЧИЦИ

Когато през 1982 год. отидох в Бачковския манастир, командирован от тогавашния вестник „Народна култура”, за да напиша материал за състоянието на иконите в манастира, бях посрещнат от игумена… Спомням си имената на тези, които с пирон и въглен бяха се изтипосали върху иконите, но не си спомням името му.  Кабинетът на игумена обаче никога няма да ми излезе от погледа. Поне докато съм жив…
Над иконата на Христос, закачена като ковьорче зад гърба на игумена, нежно бдеше портретът на тогавашния Първи и единствен Държавен и Партиен ръководител др. Тодор Живков, лека му пръст…
Игуменът вече беше поръчал да донесат на „журналиста от София” – това беше много важно за него вероятно – от прословутата манастирска ракия…
Може да ви се стори странно, но в кабинета с портрета на Тодор Живков влезе с поднос в ръка пожарникаря на манастира. Таблата я държеше в обутите си с бели ръкавици ръце… Две на брой…
Игуменът не повтори поръчката след първия ми въпрос, и това пролича на излизане по ръцете на пожарникарчето, които продължаваха да са две…
Ако някой си мисли, че това пожарникарче по-късно в разказа ще се окаже Бойко Борисов направо да не продължава да чете. Длъжен съм още от сега да кажа, че пожарникарчето, въпреки изпитата от мен сребърна чаша с ракия, защото в такава ми сервираха прословутото си производство, та пожарникарчето дори на излизане от манастира продължи да бъде с две ръце, обути в бели ръкавици и продължаваше да не е Бойко Борисов…
А игуменът не повтори поръчката, защото първият ми въпрос беше, виждайки портрета над иконата на Исус:
-Дядо игумене, Вие ли сте партийният секретар на манастира?...
Които ме познават знаят, че не мога да си държа езика зад зъбите. Което, вероятно, ме е спасило и от вербуване от ДС… Включително и употребата на алкохол… Никой няма да вербува пияница, който и в трезво състояние не си държи езика зад зъбите…
Господи, това спасително нещо алкохолът…
Защото зная, че да те вербуват тогава въобще не е било трудно… Някои ги вербуват заради кариерата. Дори те не са вербувани, те доброволно са искали да станат доносчици – това е презрителното състояние на думата доносник.
Когато писах романа „АЗ, ДОНОСЧИКЪТ” се сблъсках с изумителни неща, които мозъкът е трудно да приеме. Така че не всички са мръсници и кариеристи. Влезеш ли в полезрението на службите измъкване не е могло да има.
Няма човек, който да издържи на всичко. И тука не става въпрос за мъчение, иде реч за други методи…
Но става въпрос за хора, които не са били „диспечери” между Бог и нас…
Но когато ти си захвърлил всички земни наслади, когато си се отказал от всичко светско и си се принесъл в жертва на Бога…
Тогава не мога да си обясня като как си станал и доносчик…
Когато самата вяра, самата убеденост, че служиш не на този, който е над иконата на Исус, а че служиш на Исус би трябвало да те предпази от подобен акт на послушание…
На послушание не в името на Бога, а в името на Божествения…
Не зная каква религия е това, но си спомням десет дена след смъртта на мама какво се получи.
Беше 2002 година. Беше пролет. Мама си отиде на първа пролет. Десет дена след това един ловешки митрополит Гавраил ме отлъчи от църквата. Анатемосал освен мен и тези, които четат и разпространяват моята книга „КОПЕЛЕТО – Евангелие от Юда”. Тогава на въпроса на журналистите отговорих, че Гавраил ме е отлъчил от църквата така, както и два пъти съм бил отлъчен от Комсомола…
И сега, като гледам кого са обслужвали въпросните митрополити си казвам:
-Господи, та мене три пъти са ме отлъчвали от Комсомола. Дори третият път ме изключиха от Комсомола тогава, когато него даже го е нямало…
Но въпросът е не в моето отлъчване. Въпросът е в това ТОГАВА кого са отлъчвали от живота, от свободата кого са отлъчвали? Защото един донос вече е подписване на присъда в Белене, Ловеч, Скравена, Стара Загора…
Тогава един донос е отлъчване от живота…
И ако вчера тролейбусният шофьор е спрял на моста, за да се хвърли от него не е ли и заради тази липса на вяра, от която ни лишиха тези владици?
Ами това е…


                                                                                                  Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: