четвъртък, 19 януари 2012 г.

ПИАР



                  ПИАР

Понякога не е задължително да си от Дядо Дянко, за да направиш подобно нещо. Но за да добие гражданственост това нещо в Габрово, то задължително трябва да бъде разказано на Дядодянковец. Защото то освен гражданственост ще добие и друг нюанс, ще добие форма някаква…
Иначе Иван Цачето има два минуса – художник е и не е от квартал Дядо Дянко на Габрово. Ама пък в пространството се държи тъй, сякаш са братя близнаци с Пенчо Кериния, който може да ти открадне фургон барабар със спящите в него, да ги отвлече на триста километра и за това нещо да не му бъде проведена акция „Наглите”, защото освен полицията, ами и отвлечените не са разбрали, че са отвлечени…
Такова нищо никъде не може да се случи освен в Габрово и никой на света не може такова нещо да направи, освен дядодянковец…
Ама това, което Иван Цачето е направил тръшка родния ми квартал твърдо в поза „туш”, а световните учебници по пиар и мениджмънт трябва да бъдат пренаписани. Защото има ли смисъл да направиш такова нещо съвсем спонтанно, ако то не бъде отразено като научно постижение поне.
Та, Цачето, както сме разказвали и друг път, е художник един път. И половина.
И за да няма две мнения по въпроса Иван Цачето от Габрово е художник, има – няма, един път и половина…
Освен че е художник и половина – ако беше от Дядо Дянко щях да пиша и една половинка от мене, за да е два пъти художник, ама няма късмет човекът – та освен че е художник и половина Цачето в един момент се оказа и търговец. Не че има какво да продаваш в Габрово – то пък в Габрово да тръгнеш да продаваш е все едно евреин зад арменец да върви и да му връща изгубените пари…
В Габрово не се купува, в Габрово се продава. Мурафет да изкараш на пазаря в Габрово от съседните села ще дойдат да го купят, заблуден сафиянец ще го вземе, ама габровец да купи – това е едно на хиляда и то само в случаите, че този габровец не е роден в Габрово, ами само дето от няколко години живеел тъдява…
Та Цачето веднъж решил дори карамфили да продава. И вместо да рече на насъбралото се множество, че това са китки оживели от един негов натюрморт той решил да заблуди хората и рекъл, че карамфилите били без нитрати…
Че то Габровец последните петдесет години няма расъл без нитрати, Цачето карамфил на няколко дена ще ми го предлага противно на новите природни закони.
Но това било първият и единствен неуспешен пиар подход на бъдещия търговец…
И се преориентирал и почнал да продава художникът разни химични съединения като помади и червила…
Почти по специалността – все пособия за боди арт. И помадата, и червилото са все неща за публично боядисване на жената… Една такава, ама чисто облечена, дори „облечена” е меко казано в случая, защото жената си била навлякла целия гардероб и излязла да види нещо за боди арта си. Демек, да се нацапоти малко навън.
Спряла тя при Цачето, помирисала есенцийка, развила капаче на кутийка с фон дьо тен, пресегнала се по протежение на сергийката тъй, че тия зад нея ахнали с въздишка, когато и се показали чак кюлотите…
Даже вече се колебаели кого да гледат повече – Цачето или кюлотите на купувачката.
Пресегнала се тя, взела едно такова толкова розово, колкото кюлотите, изправила снага, тръснала се два-три пъти тъй, че полите й да се смъкнат под коленете и да прикрият дирята от ластик, оставени от двата розови сан Кюлота, и развила капачката. В ръцете си държала чисто ново, почти неупотребявано червило…
Драснала върху китката си тъй, както Цачето обичал да прави с краските си върху грундирано платно. Тъкмо да каже на момата, че не се е грундирала видял, че всъщност е с няколко пласта грунд от типа фон дьо тен и изпъшкал след установяване на факта, че няма как да завърже разговор с клиентката.
Клиентката драснала с червилото върху грундираната си, както вече установихме, кожа, ама от толкова грунд явно червилото не хванало, и тя извадила огледалце и започнала боди арт връз устните си директно.
Цачето не издържал, виждайки как се разхищава стоката и преминал директно към пиар акция:
-К`о го мериш, к`о го мериш… Ако шъ купуваш – купувай… Гарантирам три минета издържа…
Как е установявал колко е издръжлива стоката му никой не се наема да коментира, но онези зад клиентката забравили дори цвета на сан кюлотите биля…
И, кълна се, никой още не е потърсил Цачето за написване на нов учебник по пиар и мениджмънт…
Всички на готово чакат…
Ами това е…


                                                                               Христо СТОЯНОВ 

Няма коментари: