БЪЛГАРИНЪТ

БЪЛГАРИНЪТ

Най-странното нещо в България е българинът. Българинът в България е най-умният, най-знаещият, най-образованият, най-свободолюбивият…

Последното го разбирам. Не може да не си свободолюбив, след като от 1300 години история две трети от нея е прекарал в зависимост.

Той е толкова умен, че на всеки петстотин години осъзнава, че е живял в рамките на чужда империя и започва да проявява своето свободолюбие. Неговото свободолюбие се изразява в търсене на освободител. За целта подпалва собствената си къща, за да може от далеч кандидат освободителят да дойде и да спаси плевнята. Спомняме си какво прави Бенковски…

Колчем се сетя за Бенковски разбирам думите му: „А сега Европа да заповяда”… От тези думи става ясно, че свободолюбието на Българина се простира само до избора на поробител… Първо кани Европа в качеството на колективен поробител и понеже тя не се навива обръщаме жаден взор към дядо Иван…

А когато не си харесаме поробителя пращаме като Стамболов и Захари Стоянов депеша до Султана с молба да се отмени Руско-Турската война и да се върнем като васална държава в рамките на Турция…

Това е за свободолюбието…

А за образоваността на българина да не говорим.

Образоваността на българина се простира до дамаджана с вино и печено агне за професора.

Това не е подкуп. Това е опит да се седне с професора коляно до коляно и след петата чаша да му се зададе въпроса: „Ти мен уважаваш ли ме”…

Разбира се, че професорът те уважава. Че кога с неговата заплата ще си позволи печено агне с дамаджана вино? При това всичко това с десерта – антропологична противоположност българин.

Защото българинът, като антропологична единица е изпълнен с противоположности…

И когато професорът признае, че уважава българина, последният се запъва като българин на лед и си иска писменото доказателство в качеството на диплома…

Представете си след получаване на дипломата каква ни е здравната система…

Тя е като оглозганите от професор по медицина кости на агне-сукалче… И добре, че в дамаджаната след този изпит на ниво „Ти мен с една дипломка за сина ще уважиш ли”, та в дамаджаната е останала малко течност за анестезия…

Така поне се разбира, че всичките си положителни качества българинът ги бълнува…

Но поне бълнува регулирано, защото от време на време му се позволява от дълбок сън за малко да премине в дрямка. Нещо като в управляема кома…

След като се докаже, че българинът е най-образован по подразбиране идва, че той е най-знаещ…

След като знае образованият българин, той и разбира.

От всичко.

Най-много разбира от политика, футбол и жени.

За политиката и футбола знаем докъде го докарахме.

Там сме като след Златен век…

Завладяваме половин Европа, ставаме четвърти в света, а сега не ни искат и за последното място…

След всичко това става ясно как българката, която е най-красивата жена на света, стана и най-фригидната жена на света…

Това става с разбиране…

И ако тя не разбере, че е най-красива на света и не отговори правилно на въпроса: „Ти мен уважаваш ли ме”, българинът я разкрасява с подръчни материали, а ако няма такива само ръчно я разкрасява, след което ляга с нея, за да се доразберат… И ако, добре насинена, жената пъшка и стене под мъжа си от болка, българинът си мисли, че жена му е и най-страстната жена на света…

А най-хубавата черта на българина е неговото оплакване.

Той се оплаква така, че те кара да се чувстваш виновен. Оплакването на българина е с натякване, нищо че не се познавате…

Той ти казва, че пенсията му е малка, че детските надбавки са му малки така, сякаш друг е виновен за всичко това…

И това нещо ще се промени само тогава, когато българинът признае, че не друг, а той е виновен за всичко това.

Да, аз съм виновен, че българинът е най-образован, най разбиращ, но не разбираем, най-знаещ и най можещ…

И съм виновен, защото досега не съм се опитал да го променя…

Ами това е…

                                                                               Христо СТОЯНОВ