сряда, 16 януари 2013 г.

РОДИТЕЛИТЕ НА ЧАЛГАТА


РОДИТЕЛИТЕ НА ЧАЛГАТА

И изреваха всичките вкупом, и в един глас изреваха… И никой не чуваше никой…
Защото пък, ако някого някого чуеше, щеше от себе си да се уплаши… А човек уплаши ли се от себе си възнак пада и вече не диша…
Има такива случаи…
Българският народ, като видя на какво е способен възнак падна и вече не диша. И не, защото няма дробове да го прави, а защото се страхува, ако чуе да не разбере, че на непознат език диша…
Защото и дишането е език, на който хортуваш… И го разбира само сърцето… Дишането е езикът, на който шепнем на сърцето. Спрем ли да дишаме, и сърцето спира…
Издишването обаче е езикът, с който шепнем на хората…
Вдишваш – шепнеш непонятни слова на сърцето…
Издишваш – шепнеш понятни слова на тези край тебе…
Защото издиханието е езикът на хората, вдиханието е езикът на живота…
За да дишаме трябва жажда за живот, да издишаме – пари трябват…
Колкото повече пари дават, толкова по-учестено е издишването…
Какво е поп-фолкът освен учестено балканско издишване…
Айде вдишай в този ритъм – сърцето ще се преумори, много кислородът ще му дойде…
И започваме да крещим после, че попфолкът не е езикът, на който говорим… На този език говори плепса и пари за това дава…
Ние сме по изтънчените издишвания – рап, поп, естрада…
Всички те обаче с един и същий текстов ресурс като поп-фолка… Нека да сменим само музиката на някоя от култовите ни песни и ще залетим в чалгата…
Ние нямаме дефиниция за чалга. Заради това всичко, което е различно от нашите естетически предпочитания – защото не всеки има предпочитания, някои имат само вкусове - наричаме чалга.
Но да уточним „предпочитания” и „вкусове”…
Вкусът е твоето генетично възпитание. То не се формира с количествени и качествени натрупвания и не зависи от теб в никакъв случай…
Предпочитанията са количествените и качествени натрупвания над твоята вкусова даденост и до известна степен зависят от нея…
Всички сме виждали хора, които, псувайки чалгата, ритмично потропват и барабанят с пръсти в ритъм на едва доловима от съседното заведение чалга песен. Вкусът се обажда, но качествените натрупвания го деформират в отрицание на собствената същност…
С какво едно рап парче се различава от чалга-естетиката освен в монотонния ритъм? Или пък с какво текстовете на Лили Иванова и братя Аргирови, на Веселин Маринов и Васил Найденов се различават от текстовете на Радо Шишарката и Анелия… Ритъм…
Разликата е в ритъма…
Понякога дори чалга парчетата, ако изключим текстовете, са по-професионално изпипани от музикантска, щях да кажа „гледна точка”, но иде реч за музикантска слухова точка…
Нали и едните, и другите текстове са ги писали все едни и същи хора – Надежда Захариева и няколко десетки като нея…
Чалгата не е родена днес. Дори в нашия фолклор, минал през изпитанията на времето, има чалга…
И този текст не го пиша в защита на това „изкуство”, богато гарнирано със силикон и димни завеси, а в отричане на отрицателите му. Защото те, отричайки го, създават негово уродливо подобие…
Начинът, по който чалга изпълнителите и музикалните „светила” на България се обличат, говорят, държат се в обществото е един и същ.
Различието е в кубиците силикон… И то в редки случаи…
Когато пишем своите текстове, съчиняваме своята музика, режисираме своите спектакли не си ли задаваме въпроса дали всъщност не правим чалга? И ако случайно това наше произведение потръгне ще се интересуваме ли като какво ще го определят околните, ако то ни носи добри приходи… Заради тези приходи ние можем ли да сложим силикон, да се лигавим на сцената, да си легнем…
О, лягали сме си…
С какво се различава една чалга изпълнителка от една поетеса в близкото минало? С нищо…
Говори се, че тези певици били прикрити проститутки, че след концертите срещу добро заплащане били момичета на повикване. Като манекенките…
Ами поетесите, които сега им пишат текстовете, не бяха ли момичета на повикване на комсомолските секретари, на партийните водачи, на директорите на предприятия, на случайно доведени по програмата „изкуството близко до народа” столични поети, художници и всякаква такава сволач…
В този смисъл може да се каже, че чалгата е съхраненият провинциализъм на българина… Нещо от рода на:
- Вие може да сте столични простаци, ама вижте ни нас какво можем…
Защото чалгата може да се каже е провинциалният комплекс на българина…
Провинциалният комплекс на момата от Долно нанагорнище, минавайки през провинциалния комплекс на столичанина, попаднал в Брюксел…
Защото е чалга и концерт на Виенската филхармония, свиреща в Каспичанското читалище, нали…
Нали и това е чалга – поне за тези, които са предпочели да останат в съседната кръчма и да слушат „Радка пиратка”…
Гледна точка…


                                                  Христо СТОЯНОВ


Няма коментари: