ППДБ започнаха и да убиват полицаи. Първо опитаха с вмирисана риба, с развалени домати, със запъртъци, с жълт павета... После съзряха във всеки полицай ЯН Хус започнаха да ги палят. Като всяка умно-красива бабичка подпъхваше в кладите слама вместо съчки. Полицаите им стояха мирно - вместо да усмирят тълпата. Гледаха как се замерят Национални символи, как се уринира по сградите, как пълнеха протестиращите красавци с урина найлонови пликчета и замеряха полицаите, на които им бе заповядано... Накрая излязоха виновни. Сигурно в семействата им поне един път се е водил разговор от сорта: "Добре, де... Защо не напуснеш. Заради една мижава заплата ще оставиш децата сираци..." И, въпреки всичко... Момчетата и момичетата си слагаха униформите с надеждата, че точно днес няма да ги уцели камък, паве... Или няма да изгорят на някоя от кладите. А когато инстинктивно, повтарям, ИНСТИНКТИВНО се опитваха да се защитят ги разжалваха. Това водеше до намаляване на заплатата. А после ги разследваха за това, заради което във Франция, Англия и САЩ награждават... И някой да не ми каже, че починалият днеска полицай го е направил ей тъй - колкото да го оставят на мира... Това напрежение не е за всяко сърце. Трябва да си от ППДБ, за да не ти пука...
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар