вторник, 5 март 2013 г.

СРАМ ОТ НАЦИЯТА


Ура… Вече имаме нашият Ян Палах. Нямаме Пламен Горанов, имаме Ян Палах. И вече можем да вдигнем очи и да кажем на света, че и ние имаме самозапалили се в България. Няма да крещим вече „Стоичков”, а ще казваме, че сме от страната на едно момче, което се самозапали. Навремето се гордеехме с човек, който подпали Райхстага, сега се гордеем с човек, който изгоря като факла на пъпа на Варна…И се гордеем. И вирим глава.А би трябвало да се срамуваме. Аз лично се срамувам. Защото се питам в цялата тази проста като две и две прави четири задача къде е моето място? Защо позволих на едно момче да изгори? Какво направихме, по-скоро какво не направихме, за да не се залее с тези пет литра бензин, които правят 5Х2.50 лв. = 12лв.50 стотинки. Словом един човешки живот струва дванадесет лева и петдесет стотинки и литри дарена кръв на знайни и незнайни, които нищо не са направили в тоя живот освен да дарят триста грама кръв за едно момче, което, ако бе оживяло едва ли щеше да се ожени с това обезобразено лице. Защото героизъм пък от тук нататък щеше да бъде една млада и хубава жена да си ляга, да се събужда и да се люби с нещо, което може да предизвика само ужас при зърването му… През това време една спретната нация се гордее, че Пламен се е самозапалил и някак си от усти й идат на тази нация Вазовото: „Нек носим йощ срама по челата”… Защото вместо синила от бича по улиците се въргалят пияни „революционери” със грим по очите и сенки под тях от запоя, с пиърсинги по устата и ушите, които гаче ли идат да покажат, че са им били направо занитени бърните и заради това си мълчат като риби и единственото, което могат да направят с тези устни е изсипването на огнена течност в тях, което не значи, че след това ще драснат клечка кибрит… Пък и ако я драснат най-много да запалят този, който стои пред тях… Господи, колко огън има в тази нация, за която Иван Динков написа, че би обичал своето Отечество, ако няма съотечественици. И този стих го рецитирах като ефектна метафора, а то се оказа ефективна истина… Всъщност някой задавал ли си е въпроса, че нито Италия, нито Франция, нито Англия и САЩ се гордеят с подобни актове. Известни са кладите с Ян Хус и Жана д`Арк, но на самозапалили се… Защото вина за това нещо, за тази клада носим всички ние. Като онази бабичка, носеща сухи клонки за кладата на Хус сме всички ние. Защото години наред капачка по капачка, капка по капка бензин сме събирали, заплащайки с мълчание и покорство, за да изсипем събраното върху горящото тяло на това момче… Капка по капка, капачка по капачка… А то не можа да извика своето: „О, санта семплицитас”… Заради това вместо него го казвам аз… Защото години наред писах за тези неща – извинете ме, че говоря за себе си – но години наред ги пишех и години наред медиите не ги публикуваха, защото трябваше да си ухажват правителството. Заради това не пиша в „Новинар” – странно как се чувстват хората от този вестник сега?... И не само той… Какво правиха, освен да отделят от горивото на колите си, от спестеното гориво… А е спестено, защото не са отишли на поредния провал на това правителство, на предишното правителство, за да го отразят… Какво правиха собствениците на медии освен да запушват устата на журналистите в името на онази печалба, от която няма да заделят за абаносов ковчег на Пламен от Варна… Господи, та ние живеем вече не в държава… Ние живеем в крематориум, дами и господа… Но понеже е скъпо горивото заради това сме малко алангле…
                                                               
                                        Христо СТОЯНОВ

1 коментар:

Анонимен каза...

Кплко много съм съгласна с Вас Гн. Стоянов! Вече се плашех че съм ненормална че не мисля различно от другите които правят новите герой.
Трагедия е някой да се самозапали, но това неможе и небива да бъде повод за героизъм - в крайна сметка е винаги “по-лесно“ да се умре, отколкото да се живее за една идея...