Странно нещо е
българският интелектуалец. Най-странното при него обаче е неговата тотална
неграмотност. Може би заради това той не можа да си създаде нужния авторитет в
обществото. Тази негова неграмотност е свързана с тотално объркано мислене,
което може да бъде изобразено единствено с пословицата: „На всяка манджа –
мерудия”… Повод за тези умозаключения е поредният скандал с подслушванията и
процесите в съседна Турция.
Насядали на първия ред
на Балканите, ние ръкопляскаме на протестиращите съседи, като от време на време
им даваме акъл точно какво да правят. Ръкопляскаме на техния стремеж към
свобода, включително религиозна, но същевременно искаме в нашите училища да се
изучава богословие. Дори не религия, а богословие. Ръкопляскаме, че искат да
наложат повече принципи на светска държава в Турция, но искаме нашите бойни
знамена да бъдат осветяване от попове и владици, а децата ни да пеят „Отче наш”,
въпреки че ние самите не го знаем, защото мозъците ни са пълни още с текстовете
„Води ни, партийо, любима”…
Турските интелектуалци
показаха, че не искат друга държава, освен светската държава на Ататюрк… И ние
не искаме друга Турция, освен Турция. Но не знаем каква България искаме.
Въпреки всичко даваме акъли под формата на насъскване.
Да. Българският
интелектуалец е по-скоро гончия на кучета – разлайва ги преди лов и ги
насъсква. Лошото е, че поради липса на дивеч той ги насъсква по други кучета.
Така се получи и с последния скандал с подслушването.
От една страна
българският интелектуалец, като разбра, че се подслушват телефони изрева, че
това е масово явление и всеки се оказа толкова важен, че не само допусна, но
обяви, че е подслушван. Като че ли българският интелектуалец има какво да каже.
Че той, ако имаше какво да каже, да го бе написал, издал, изчакал време за
издаване, би отстоявал това, което има да каже. Кой интелектуалец в света,
който е имал какво да каже, не го е направил?
Отговорът е един –
българският интелектуалец, като има какво да каже не го казва и чака да му
подслушат мислите. Ама май няма какво да му подслушат и той заема позата на
махленска клюкарка.
Цветанов знаел за
нерегламентираните подслушвания и нищо не бил направил, за да спре тази порочна
практика. После се оказа, че това, което били подслушвали било престъпно. И
поиска две неща българският интелектуалец – затвор за Цветанов, задето е подслушвал и затвор за
подслушаните.
Без да си зададе
въпроса, че нерегламентирано подслушване няма да издържи в съда дори ако касае
не само Националната сигурност, ами и проект за заместване на пудрата захар с
кокаин по БДС…. Ако ние наистина сме демократи и познаваме законите в тази страна,
което е нормално за човек с гражданска позиция и съвест, какъвто трябва да е
интелектуалецът, тези прости правила на демокрацията би трябвало да ги знае.
Трябва да се знае, че
подслушването е събиране на дказателства със специални средства, което от своя
страна значи, че само регламентирано по закон подслушване има доказателствена
тежест в съда. От друга страна каквото и да е казано от двама човека и записано
със специални средства, но не по надлежния ред, е престъпление срещу тези двама
човека, пък били те и двамата Бойко Борисов, които организират един срещу
друг перфектно замислен заговор… Всичко останало е насъскване на хрътки срещу
хрътки и всяване на смут в държавата. И ми е интересно, защо нито един от тези
гончии – така се наричат водачите на кучета в ловните дружини на царе, крале и
принцове – какво ги води до медийно насъскване освен пълното непознаване не на
законите само в тази страна, а на принципите на демокрацията. А всъщност кой
може да изпълнява функцията на пазител на демокрацията в едно общество, освен интелектуалеца,
който има гражданска позиция.
Така че нека да видим
сега какво прави българският интелектуалец, в това число и нашите медии, които
все повече се опитват да изпълняват функциите не на четвърта власт, а на единствена
инстанция. Независимо от липсата на интелигентност.
Искаме от Турция да се
демократизира и да спре ислямизирането от една страна, а от друга искаме ние да
вкарваме все повече религия не само в училищата. Да. Ние искаме да вкараме
религия и религиозност, но не религиозен морал. Българският интелектуалец пее „Осанна”
за всеки, представящ се за свещеник само ако той каже, не че християнизира, а
българизира. Сложихме изведнъж знак за равенство между християнство и националност,
като че ли близо петдесет години не бяхме отявлени атеисти. Което, според
сегашната логика на същите тези атеисти, би трябвало само да доказва, че не сме
били петдесет години българи. Бих казал, че иде реч за пълно безхаберие, но се
усещам, че ще сбъркам. Напротив. Българският интелектуалец има хабер от някоя
каса и си заработва по традиционния за него подлизурски начин хонорара.
Тези, които четат
знаят, че не съм от най-върлите поддръжници на Бойко Борисов. Даже наопаки,
както казваше баба. Последната ми книга се казва „България, писана с Бойко на
шията” и е писана последните пет години. Но не може да се иска затвор за човек,
който нерегламентирано е бил подслушван. Това говори, само че не само народът,
но и духовните му водачи не са готови за демокрация. Да. Това, което е направил
Бойко Борисов в своя дом е морално укоримо, но то не може да бъде предмет на
съдебно дирене. Защото, ако започнем по този начин да вкарваме всеки в затвора,
то утре е по-добре да се обединим със Северна Корея…
С такава интелигенция
най-много да вкараме Европейския съюз в границите на Северна Корея…
Най-много това да направим.
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар