сряда, 12 юни 2013 г.

ПРИВИЛЕГИРОВАНЕТО НА ДРУГОСТТА КАТО КРАЙ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ КАК ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ СТАВАТ ПЕДЕРАСТИ…

Медиите в цял свят гръмнаха, че едноръка жена по рождение ще става „мис Свят”… Ако утре със същата корона украсят главата на двуметров и неепелиран мъжага само заради това, че се представя за жена, не бих се учудил. За „Мистър Свят” ще изберат блондинка със съвършени полови белези на жена…
Същите тези хора утре ще възпитават децата, които ние сме правили и раждали. Тези деца ще свикнат до такава степен с еднополовите си родители, че никога няма да могат да проявят своя репродуктивен ресурс, защото човек се възпитава чрез подражание. А първо той подражава на родителите си.
Спомняте ли си онази велика „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА” от Киплинг?... За онова дете Маугли, израсло в джунглата, осиновено от вълци… Да заменим джунглата с луксозен мезонет и родители педерасти – не мога да нарека хомосексуалисти хора, които изкривяват детското мислене и променят биологичната предопределеност на човешко същество. Момчето от романа на Киплинг говори някакъв животински език. Филма „Тарзан” за тези, които не четат” – изостаналост в умственото развитие, нечленоразделна реч и прочие предимства… Ами дете, отгледано от педерасти, свикнало двама брадати родители да се целуват любовно пред очите му. Хетеросексуални родители знаят как отговарят на въпроса на всяко дете как е дошло на този свят. Какво ще отговорят двамата татковци, които също така са и двете майки на това дете и щъркелът, който ще представят на детето, какъв точно ще бъде? Нямам нищо против браковете на тези хора, но извращението да отглеждат деца вече ми идва в повече…
Преди години на Иракли, на самата плажна ивица, пред очите на четиригодишно дете две такива майки, двама такива татковци, а бе, двама такива педерасти се чукаха кучешката и родителите на това дете нищо не можеха да направят, защото всеки един от тези долни педерасти можеше да осъди някой от родителите за дискриминация… На такива сцени вероятно ще попада и всяко осиновено дете така, както всеки от нас е заварвал в детството си и най-пуританско възпитаните си родители в спалнята да се целуват… И с течение на времето това ще бъде нормалното общуване между мъже или между жени за това дете и когато порасне дали ще може да приеме хетеросексуалната връзка на своите познати за нормална… И дали само след две-три поколения хетеросексуалните няма да излязат на улицата, за да искат равни права с педерастите. Не случайно наблягам и подчертавам ПЕДЕРАСТИ, защото този тип хора са такива, а не хомосексуалисти. Не бих имал – и не съм имал – нищо против подобни хомосексуални връзки до момента, в който тези извратеняци не излязоха по площадите да демонстрират това. Демонстрацията на сексуално влечение с явно показване на движенията при секс от тези разголени по площадите демонстранти би трябвало да бъде подвеждано и под наказателна отговорност по чл 159 за производство и разпространение на порнография. Защо хетеросексуалните не излезем и не направим подобен митинг? Ами защото веднага ще бъдем арестувани за нарушаване на морала и обществения ред…
И тука идва реч вече за превилегированост на отделна не етническа, не религиозна, не кастова, а сексуална група. Не казвам, че сексът е нещо грозно и децата не би трябвало да бъдат образовани в това отношение, но когато извратеността стане норма на поведение - защото кой друг освен родителя създава нормите в обществото, от които се учи едно дете? Така стигаме до един абсурден модел за подражание – разбирай възпитание…
„Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези - да станат по-редки.” – пише в речниците. Имаме ли възможност за естествен подбор, за еволюционно развитие на индивида при възпитание, различно от традиционното, а именно възпитание на подражателния принцип… Свиквайки с поведението на модела подрастващият го приема за нещо нормално и не осъзнава различието.
След смъртта на баба ми дядо се ожени повторно за глухоняма старица. Баба Цана, лека й пръст, бе добър човек, но трябваше да се доближа до нея, да я пипна, за да може да й кажа нещо. Тя разбираше всичко по устните и не бе трудно общуването с нея. Може би защото съм свикнал с това – в детето този модел става правило – аз трудно възприемам радиото, защото не виждам устните какво казват. Постепенно овладях този проблем, но той дълго съществуваше като поведенческа черта при мене дори с моите приятели. Дъщерята на баба Цана, която от бебе е свикнала с това общуване – при разговор задължително отваря – и сега – устните си така, че да бъде не чуто, а прочетено това, което казват… Забелязал съм, че дъщеря й прави същото, въпреки че е израсла без баба си… Това е станало поведенческа черта на семейството…
Нима педерастията няма да стане поведенческа черта и при осиновено от хомосексуалисти дете – те от хомосексуалсти автоматично стават педерасти от момента, в който започнат да отглеждат съвместно дете…
И това дете ще стане Тарзан(ка) след време в света на големите…
Заради подобни последствия си мисля, че прекалено много привилегировахме някои общности, които много държат да покажат своята различност… Но каква е връзката с едноръката „Мис Свят” ще попита някой?
Проблемът, който ще създаде тази привилегированост след време. Свиквайки – не само единиците, а вече масата – с изключенията, давайки им възможност да се превърнат в правило вече е повод природата да се откаже от предначертаната еволюция и да поеме нов еволюционен курс. Защото възпитанието ще доведе и до други изменения на човешкия генотип. Приемайки изключенията като правило човешката ни природа ще се стреми към подражанието му. Защото ние се движим по правила…
Знаем, че при някои племена изваждането на преден зъб е и достойнство. Те вече не знаят защо си вадят този зъб и приемат това като разкрасяване. Ами ако след време, възхищавайки се на едноръките заради силата, която изпълва другата им ръка, заради ловкостта да направят с единствената си ръка това, което ние правим с две, не ни накара да си режем крайник само защото сме го наложили чрез привилегироването на определена група сега?...
Не казвам, че това ще стане правило, но имайки и личен опит с глухонямата ми баба, дъщеря й и внучката й, съм склонен да се страхувам… Защото тези малцинства в момента налагат един нов морал на търпимост към другостта им. После ще наложат този морал като задължителност… И нашите деца – тези, които още могат да се репродуцират – ще се превърнат в малцинства… Докато и последните хетеросексуални донори изчезнат - защото ние постепенно се превръщаме в донори на тези, които превръщат децата ни в педерасти...
Дали мнозинството ще ни пусне да демонстрираме тогава хетеросексуалността си?...
Ами това е…

                                                                                                                                     
                                                                                          
                                              Христо СТОЯНОВ





Няма коментари: