вторник, 18 март 2014 г.

СБОРЪТ ОТ НЕСЪВМЕСТИМОСТИ Е ЧАЛГА

Lentata.bg
Да боядисаш нещо не се иска акъл. Дори представа не се иска. Иска се баданарка и кофа боя. Или корабен лак – такова нещо е било нужно за боядисване на една малка фея току пред входа на Морската градина във Варна. Варна е град в България. Наричат го още Столица на Черноморието ни. Освен Столица, той се води и красавица, най-добрия град за живеене и такива и така нататък подобни... Чудя се, щом има най-добър град за живеене, дали има умиращи в него?... И въобще къде е пък най-добрият град за умиране… Все пак светът е съграден от опозиции – грозно-красиво, добро-лошо, ангел-дявол, хубавата Марийка и Иванчо, който е форматиран Иванушка-глупака… Вероятно хората живеят тука, а после отиват в друг град, за да си умират. Това словосъчетание е също недомислица и прилича на кофа корабен лак, лиснат връз една малка фея на входа на морската градина, а после минат с баданарката. Въобще в България – Варна е в България и не прави изключение – та въобще в България през последните няколко години на мода са бояджиите, които представят своите бояджилъци като нов вид изкуство и дори го наричат „поп арт”. От БСП се ядосват и тюхкат, че Паметника на съветската армия в София осъмва боядисан, но не си задават въпроса, че те в предизборни кампании правеха подобни акции в Габрово. Татяна Дончева като кандидат за народен представител – защо пък не Национален представител, след като ти не представляваш само народа, а представляваш по презумпция Нацията – та Татяна („здравствуйте наша Татяна”) облече символът на родния ми град Габрово в риза и му сложи пояс. Ефектното преиначаване на първоначалния и реализиран замисъл на автора излита яко дим. Всъщност целта на кича е ефектът, внезапното шашване на консуматора, удряне по главата с мокър парцал. Че и китка здравец зад ухото му бяха сложили, без да се замислят, като как този здравец ще издържи така повече от минута при високите температури в работилницата на приносителя, имайки предвид професията на основателя на Габрово, който по цял ден се е пекъл на огъня, а здравецът, знаем, няма да издържи без свеж въздух и ще увехне връз ухото на ковача. Над здравеца - накривен калпак… Господи, каква голяма кукла Барби в родния ми град, нали. Това вече не бе символът на Габрово, това е женихът на куклата Барби. Нагизден като педераст на гей парад… Не зная дали общинските чиновници в Габрово са купили авторското право от Татяна Дончева, но по време на традиционните дни на хумора и сатирата Рачо Ковача редовно го преобличат по този начин. Да му бяха турнали и писоар, защото от толкова време стои там – все един път му се е случило да се изпусне на човека. С оглед на екологичните изисквания, не за друго е този писоар… Или пък поне бельото да му сменят… Наполеонките под потурите дали са тип сюлейманки, примерно… И имат ли съответното жълто петно отпред и леко вдясно – ако оръдието за малкото изхождане се намира точно в десния крачол. Вероятно изразът „ще си го преместя от единия крачол в десния” не е показване на непукизъм, а опит да бъде отменена жената и да й бъде спестено едно пране. Все пак да се ожълти и от другата страна бельото. По-късно се измислят и слиповете, защото нямат крачоли…Боядисването на паметниците след това взе размерите на пандемия… Спомням си една история, разказана ми преди време от Андрей Манолов. Стара партизанка е главен редактор на вестник „Учителско дело”. Вестникът обявява конкурс за снимка и я печели фотография на голо момиченце на около три годинки, което си играе на пясъка на нашето Черноморие. На планьорката, както винаги, старата партизанка, изпълняваща по повеля на Партията функцията на Главен редактор, вади „Макаров” на масата и го тръшка пред себе си. След което иска флумастер и „облича” на снимката момиченцето, като му слага сутиен и долнище на бански. Защото голотата е неприлична. Всъщност с какво се отличават авторите на масовия поп-арт сега от старата партизанка, освен по липсата на „Макаров”… И се започва едно „преобличане” с баданарката на паметниците и скулптурните композиции, които идват да покажат само, че и ние имаме история… И изкуство. Дали пък лисването на корабен лак връз феята до Фестивалния и конгресен център във Варна не е опит да се прикрие голотата на момичето. Което е намеса в авторовия замисъл. Между другото, скулптурите съзнателно патинират пластиките си, давайки им вид на вечност, на остарялост… Усещане за вехтост. Разбира се, че този, който е наредил боядисването на пластиката не разбира от изкуство. Не е чел нито една книга по история на изкуството. Но интересно е тези, които минават покрай пластиката и влизат в галериите на града, които управляват, защо нищо не правят? Както и нищо не направиха тогава, когато предишният кмет на Варна постави една недомислица, естетическа дупка с гръмкото прозвище „Венера от Варна”, кръстена от населението „Дочка” заради НЕсъмнителните липси на художественост в иначе скъпия критски мрамор, от който бе изчукана. (При скулптури се нарича този процес ваене, ама тук идеше реч само за чукане) Подобни неща, подобни актове не могат да бъдат наречени поп-арт. Това е чалга отгоре до долу. Това е опит не да се ситуира по нов начин на произведението, а да се отмъсти на автора за неговия талант. Напомня ми на онази случка с покойния вече Воймир Асенов. Когато му излиза първата стихосбирка Войчо прави купон в квартирата си в София. Купил с хонорара от книгата освен пиене, ами и книжки купил, да раздава автографи. Тогава книгата бе събитие, сега книгата продукт, проект… Сутринта, след купона, Войчо отива да банята-тоалетна и с ужас вижда, че някои – не някоЙ, а някои, което значи повече от няколко – са късали от книгите, които е подарявал, и са си е бърсали задниците с автографите му, със стиховете му… Да. Сега сме по-хигиенични явно. Вместо да измием скулптурата от курешките на чайките, ние ги лисваме с корабен лак или боя, обличаме ги в потури и ризи с шевици. Така два културни продукта – ризата с шевици и скулптурата на Рачо ковача са обединени с една обща несъвместимост. Всъщност кичът е несъвместимост, чалгата е несъвместимост на думите със словото, на традициите с музиката… И разбираме, че сборът от несъвместимости е чалга, кич е сборът от несъвместимости… И е отмъщение на НЕможещите към можещите. Отмъщение на бездарието към талантливото… Ами това е…

Няма коментари: