ВЯРА

Не зная по какъв начин този, който заяви на света, че Господ е българин, е достигнал до това заключение. Защото аз имам емпирично доказателство за произхода Му. На Бог, имам предвид… Защото, освен всички останали, и Бог не вярва на българина... А щом не вярва на българина значи е българин... Да. Господ е българин, защото българинът не вярва в Бог. Българинът вярва на всичко, което не мирише на българин. Защото, който вярва на собствения си народ, вярва и на себе си. А българинът най обича да казва, че на себе си не вярва, камо ли на някой друг. Да сте видели или научили от историята ни, че някой е отворил портите на друг българин да му влезе в крепостта. Не. Порти сме отваряли на византийци, на отоманци, на немци, на руси, ама порта на българин не отваряме. Представете си само за миг, че Иван Шишман бе отво-рил портите си на Срацимир. Или пък Срацимир бе отворил портите на брат си Шишман. Щяхме да избегнем тия петстотин години и нямаше да се гордеем пред света, че пет века сме пъшкали под турско робство. Забелязали ли сте, че преди да каже „Боже”, българинът казва „Ох”… Българинът полз-ва Бог за възклицание. Бог не е абстракция дори, Бог е мъка, тежък живот, несгода… Да, за българина Бог е несгода… И понеже не знае към кого точно да се обърне и кой точно ще го чуе, след „Боже” за по-голяма сигурност българинът съвсем застрахователно произнася и „Господи”… Те не са едно цяло, защото българинът не знае като какви са… Или какъв е точно – Бог ли е, Господ ли е, син Божи ли е или е пресвета Богородица… Даже до там стига българинът, че съвместно със сърбина решават да са и бащи на Господ Бог, пожелавайки майка му… Чували сте ги тия, но понеже цветоотделката е скъпа не мога на този текст да сложа червена точка и ще го оставя да му се недоумявате… Но за разлика от сърбина, който си сваля шапка пред Бог в църква и пред малко дете, като по този начин отдава заслужена почит към живота, българинът шапка никому не сваля. Вече и пред хляб шапка не сваля, защото сигурно по-рядко го вижда на трапезата си. Едните, защото пазят диета и хляб не ядат, а останалите, защото ня-мат пари за хляб…В предходното изречение българинът е множествен, заради това използвам формата „едните”, защо-то иде реч за едните българи и чак на второ място иде ред на другите българи. Защото българинът е Аз и останалите по отношение на своя национален произход… Забелязали ли сте, че българинът е най-патриот в странство. В кръчмата, където ще му обърнат внимание и дори сервитьорът ще дой-де да му направи забележка, че е шумен. В механата е най-шумен и патриотично настроен и заради това отива да живее в странство, за да не му пречат на патриотизма и да страда за майката-родина. Която, никой не знае защо, е мащеха към него и майка към останалите, когато той е на нейна територия. Ама като излезе от територията тя тутакси става майчица… И е привързан към тази територия, че не смее дори собствената си нива да копае – от жал, да не я заболи. Ама и на друг не дава да я копае, защото ще му я вземе. Като че ли англичани, французи, италианци, руси, турци и всякакви такива не лягат в пръстта, като умрат, ами си я вземат пръстта да си я носят на небето… Българинът си обича земята и не култивира нивата си, за да има камъни по нея да замеря брат си оттатък синора… И уж замеря брат си, пък камъните продължават да си седят в неговата градина… Не за друго, а защото брат му от брат си нищо не взима и му ги връща тия камъни тъпкано, дето се вика…Ама понеже започнаха с Бог, на когото българинът вика и Господ задължително след „Ох”… Представете си само за миг, че българинът не обича да взема чуждо… Никой не може да си представи такова нещо. И заради това чуждо българинът посегна и на Аллах, на Буда, на Шива, на Саваот… Не за друго, ами защото друго си е да си имаш под ръка още някой и друг Бог – с единия да пъшкаш от мъка, с другия да пъшкаш от любов…Сигурно и заради това българинът много обича жена си и непрекъснато се оплаква от нея. Не че тя не се оплаква. Доволна българка някой да е виждал. Не. Защото българинът разбира от всичко. Най разбира от политика, футбол и жени. С политиката и футбола вече знаем докъде стигнахме, а от толкова разбирачи българката стана фригидна. Не че като отиде при друга жена българинът прилага знанията си… Колкото знае, толкова може. Даже в повечето случаи знае повече, отколкото може… Ако българката се омъжи за водопроводчик, то той не може да оправи кранчето за вода в къщата. Ако вземе електротехник, той не може да смени бушона. Защото българинът винаги работи това, от което не разбира. Водопроводчикът рецитира Шекспир, а електротехникът рисува картини, от които ти настръхват коси-те като след удар от триста и осемдесет волта ток… Понякога се чудя как дърводелецът е сковал ковчег така, щото съоръжението не се е разпаднало по пътя и мъртвите стигат до гробището в него. Защото дърводелецът всъщност е оперен певец, който е участник в телевизионно музикално шоу… Да си представим в такъв случай „Отче наш” изпято от дърводелец в съпровод от чук, тесла и трион, с извивки на поп фолк, с естраден текст при това на два гласа, фалшиво и не задължително със същия текст, но с различна мелодия… Почти като примата на българската естрада да излезе на сцената да пее с брада и мустаци… Ами това е…