сряда, 2 септември 2015 г.

ИНТЕРВЮ ЗА "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 2 септ. 2015 год.


Излязло ти е име – и то не от вчера – на бодлив човек, нестандартна личност,  своенравник, лесно ли ти е с това име? Помага или ти пречи?

-        -     Името на мене не пречи. Но с този, който го носи имам страхотни проблеми. Имам чувството, че вече спори и със себе си, но никога не се съгласява със себе си. А относно бодлите – човек или се ражда с такива, или му ги слагат после. Но изкуствените бодли се трошат лесно и бързо. При това не подлежат на ремонтиране. Докато естествените бодли имат свойството да се регенерират, като опашката на гущера. Всъщност ние сме свидетели на едно поколение, което отгледа като върховно качество най-негативните особености от нашето поколение. В началото на деветдесетте се появиха няколко млади писачи – те така и не станаха писатели, въпреки медийния интерес към тях – които се правеха на какво ли не – на кръга „Мисъл”, снимаха се като Петко и Пенчо Славейкови, отричаха всичко с една единствена цел – да бъдат забелязани. Така се сдобиха с научни степени, преподават в университетите. Дори станаха капацитети в поезията, а ако се вгледаме в това, което представят за поезия ще видим, че не могат да различат ямб от хорей, не знаят какво е мъжка и женска рима, дактилна рима, асонанс… Вече могат да живеят без бодли и те сами опадаха. Оказва се, че за някои бодлите са дреха, с която не могат да спят и я събличат, докато аз не мога да спя, защото това е част от мене…

Скандални книги, скандални бракове, скандални публични жестове, ще се кротне ли някога Христо Стоянов?

-       -  Скандални бракове няма – има разпадане на брака след скандал. Книги скандални също няма – или има книга, или няма книга. Тя съдържа в себе си своите противоречия със света, опитът да промениш света. Всъщност скандалът не е в книгата, а в начина, по който я възприемат. Конформистът възприема една книга като скандална, защото тя противоречи на неговия конформизъм. Една книга променя света, а мнозинството, тълпата не иска светът да се променя. За тях светът трябва да е удобен, а една книга просто има ръбове – тя не е овална и убива. Книгата не е предназначена за възглавница, особено когато няма глава, под която да бъде подложена… В този смисъл няма да се кротна. Башев, леко да му е небето, навремето написа: „Осъден съм да бъда неспокоен”…А след като съм неспокоен може ли да бъда кротнат?..
.
Разкажи ми нещо любопитно от историите около твоите книги – четени и прехвърляни от ръка на ръка, но и отхвърляни, обругавани, коментирани... Имало ли е хора, които открито те нападат, или заплашват, обиждат или сочат с пръст?

-      -   Коцето Павлов навремето написа: „Зъбите ми са избити все от беззащитни същества”… Така групи от беззащитни същества избиха на един вицешампион по бокс на България всичките 32 зъба. След скандала на „Скритият живот на една помакиня” на няколко пъти ме биха в Смолян, докато няколко литературни сурогата, като й.е. (така той се изписва и му отиват единствено малките букви на името) твърдяха, че дори съм трошил прозорците на дома си с рекламна цел. А никога не е имало и не е излизала в медиите информация за строшени прозорци. Но за заплахи и по телефона, и за побоища по улиците на Смолян тогава има. И то не в медиите, а в регистрите на полицията. От 1999 година съдя Държавата – след като приключи следствието, образувано срещу „Скритият живот на една помакиня”. И в момента чакам да влезе в съда за правата на човека в Страсбург. През това време мама почина. Защото я срещаха помакини в Смолян и й се заканваха и на нея, и на сина й. Не знаех, че някой би си позволил такава рекламна кампания, продължаваща толкова време. След това ме анатемоса ловешкия митрополит за книгата ми „Копелето – евангелие от Юда”, после скочиха и против романа „Другият В. Левский”… Като че ли няма моя книга, срещу която да не е повеждана борба. И, странно, но най-големите ми критици анализират книгите ми без да са ги чели. Това съдя по текстовете, които пишат. Те работят с клишета. Но така известност не се постига. Мислят, че след като се включат в общия хор на викачите ще бъдат забелязани. Без да знаят, че, за да те забележат трябва да имаш свой глас – различен от гласа на тълпата. Като че ли етимологията на думата АНАЛИЗ при тях идва от АНАЛНО ЛИЗАНЕ. АНАЛ-ЛИЗ… Но, както и да е. Аз съм дошъл на този свят да си напиша книгите. Лошото е, че тази кавалкада от ЕРУДИРАНИ ГРАФОМАНИ определя масовия вкус в момента. Дано да има и другомислещи след тях, защото, ако няма мислещи по друг начин след подобни идиоти значи, че светът е стигнал своя край. Защото белегът за движение в света е не въртенето на земята, а еволюцията. Застопорим ли мисленето на едно място значи и край на света, край на еволюцията…

За която от книгите си днес би казал :“Прощавайте, мои читатели, не бях прав!“ Или пък би казал на себе си: „Пресолил съм яденето, другия път бих внимавал повече....“

-        -- Няма книга, за която да се извиня. Ако сега прочетете „Скритият живот на една помакиня” ще видите, че в нея се говори за сблъсъка на две цивилизации. В умален размер. Обърнете се и ще видите, че в момента се води тотална война между две цивилизации – християнска и ислямска. Нещо по-различно да съм написал в тази книга? Не. Но просто го написах тогава, когато никой не очакваше, че светът ще се развие по този начин. Аз просто наблюдавам света около себе си. Всъщност един от белезите на писателя е наблюдението. Освен ХОМО ЛУДЕНС, писателят е и наблюдаващият човек. Supervising person… За „Другият В. Левский” ли да се извиня. Ако сега някой убие, при опит за обир дете, нали всички ще излезем и ще искаме връщане на смъртното наказание. Левски обаче имал право да убие детето. Та дори в писмото си да Каравелов, в което описва случая, Левски не крие, че се е възползвал от религиозността на семейството на Халача – семейството без Халача тогава е било петдесет километра отиване и толкова връщане от Ловеч до Троянския манастир, защото е Света Богородица – и Левски използва този факт, за да влезе и обере Халача. Между другото Халача същата година е издържал двадесет българчета студенти в Рим, Виена и Париж. Защо не се заровим и в това? Защото не ни стиска. Ама какво да кажем за хора, които си създават националната митология от един чужд национален предател като Марко Вълкашин, който избива собствения си народ на Косово поле в качеството си на васал на турците… Но, това ни е Крали Марко… Ами, хайде, честит да ви е. Аз не съм от тия, как` Сийке, както казва Чудомир. Нямам книга, за която да се извинявам. Но има книги, за които да ми се извиняват. Аз пиша така, както и живея – неспокойно. Нека някой друг от съвременните български писатели да докаже, че е отстоявал своите книга със страстта, с която ги е писал. Аз отстоявам не само правото си да пиша, но и правото да мисля. Почти във всичките ми книги имам текстове, за които съм съден. И съм печелил делата. Нямам загубено дело. Нека друг писател в България да стане и да каже, че заради книгите му са завеждали съдебни искове срещу него… Не съм пресолявал книгите си, но че ми вгорчават живота после е вярно. Но Ницше го беше казал: „Всичко това, което не ме убива ме прави по-силен”…

Времето е горещо, но и събитията у нас са с висок градус, какво лично теб те вълнува, тревожи, гневи?

-       -  Това, което се случва с исляма и християнството. Не може да не ме вълнува. Иде реч за Трета световна война. От една страна ислямът се намира в своето средновековие, от друга страна християнството не иска да го забележи. Имам такова есе: „ИСЛЯМЪТ БОЛЕН ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ”. 622 година след Христа Мохамед бяга от Мека в Медина, за да наложи с огън и меч исляма на враждуващите четиридесет арабски племена тогава. 622 година е и началото на ислямското летоброене. В момента ислямът се намира – от наша гледна точка – в своето средновековие. Кое е било характерно за християнското средновековие… Светата инквизиция и кръстоносните походи по пътя на коприната. Кое е характерно за ислямското средновековие сега – Светият джихад (странно съвпадение със Светата инквизиция) и походът на исляма по пътя на наркотика – Афганистан, Чечня, Балканските страни… Като че ли Схизмата им е заложена, но предстои наистина официално разцепление между един ортодоксален ислям и един твърд ислям… Всички белези ги има. И вместо човечеството да проумее това се връща в своето средновековие и се противопоставя със средновековни методи, но с оръжия много по-мощни от меча и арбалета… А в България се гневя както и преди на едно – липсата на аристокрация. На идеи. Тълпата продължава да диктува нещата, а елитът – или тези, които бяха назначени за елит – покорно приглася на тълпата. Страшното у нас е, че от хиляда и триста години история е клано само това, което е вдигало глава. А то не се е репродоцирало. Това е елитът на нацията, нейните духовни водачи. Нас ни лиши от такъв елит – да го наречем аристокрация, интелигенция – Борис І, колейки до девето коляно петдесет и два болярски рода. А след 1989 год. поради липса на елит голямата тълпа назначи една малка тълпа и я натовари с функцията на елит. И какво може да направи елит, по-тъп от тълпата си… Нищо. Заради това сме така.

Ти ми каза наскоро, че това, което се случва в литературата, всъщност е „извадка“ от случващото се в обществения живот, в политиката, в изгарящото пладне на българския живот. Какво искаше да кажеш, поясни се, дай пример!

-      -   Примери много. Скоро в една медия се появи едно момченце, което твърдеше, че помага на някаква актриса да пише стихове. При това той ги редактирал. Калин Терзийски. Ама той самият не знае що е поезия. Все едно на болен от шизофрения да му даваш аспирин и да твърдиш, че го лекуваш… Георги Господинов, й.е., Николай Пенчев, Калин Терзийски… Група от хора, които изземват медийно пространство и твърдят, че са писатели. Били превеждани, били получавали награди… Но един път не им се е случвало да отстояват позиции на улицата или  съдебна зала… Не е задължително, разбира се. Защо, получавайки някаква награда Калин не каза, че всъщност тя е присъдена от българско жури и в Брюксел просто трябва да се вземе. Защо Георги Господинов не каже, че става въпрос за междууниверситетско сътрудничество и го превеждат по програми в тираж от по двеста бройки. Та такива като тях с лопати да ги ринеш. А имаме много, ама много стойностни автори, които не знаят какво да направят. И няма кой да им подаде ръка. Като Румен Денев от Казанлък. Преди години водих литературен кръжок в Смолян. Само за няколко години от него излязоха автори като Крум Филипов, Азиз Таш, Събка Моллова, Милена Минева, Красимир Панайотов, Мария Сердарева… Невероятни автори, които не се окопаха в медиите, въпреки възможностите. А какви таланти само…

Ти си писател, който никога не се колебае да извика високо и ясно какво мисли, никога ли не бъркаш? Ако бъркаш – склонен ли си да признаеш?

-        - Винаги съм склонен да призная. И съм признавал. И сега ще ти призная – всичко, което написах вече се случи, или предстои да се случи… Но извън шегата. Имах един роман, от който не съм доволен. Хората го четяха, направи няколко издания. „Улица „Смърт”. Но аз не съм доволен от него. Не ми е силата в криминалния жанр, доколкото може да се каже, че е криминален.

Ти си човек, който работи с думите, те са му и оръжието, и куршумите, и знамето, и хляба... Какво мислиш за езика на управляващите – харесва ли ти? Кой от депутатите, примерно, има дарбата да владее словесната стихия така, че да омагьосва, екзалтира, просълзява, въодушевява?

- Да, има няколко интелигентни политици в България. Лютви Местан, който владее езика до съвършенство. И за какво му е да се напъва да говори на майчин език, след като българския го владее толкова добре, така и не мога да разбера. Но, разбира се, над всички стърчи с дребния си ръст Томислав Дончев. Невероятно ерудирано момче. И се гордея, че е от родния ми град Габрово. Всъщност в неговия език виждам това, с което всеки габровец е закърмен – бързи словесни реакции, откровеност, познаване стойността на думата, тежест и убеденост… Може би и заради това го обичам Томислав. Всъщност за много неща го обичам, а за още повече го уважавам. Забележете, при това го казва човек, написал книгата „БЪЛГАРИЯ, ПИСАНА С БОЙКО НА ШИЯТА”…

След книгата за Левски, която възбуни духовете, какво е следващото творческо предизвикателство в живота ти?

-        - Когато попитали Лев Николаевич Толстой как така се получава, че Ана Каренина се самоубива, той отвръща: „Откъде да знам, че Анушка ще направи така и ще се хвърли под влака”… Аз не зная с какво ще се захвана, но зная, че ще бъде добра книга. Както и зная, че каквато и да излезе изпод пръстите ми, тя ще бъде честна и безкомпромисна…













Няма коментари: