сряда, 16 септември 2015 г.

АСЕН СЕМКАТА

Живееше до реката. В едни бараки на жилфонд – имаше такова нещо навремето. Бяха му направили подход за мотора току до прозореца, за да може Семката да влиза през него в къщата си. Правеше го с претъркулване от мотора. Моторът беше триколка, нещо като сегашните бъгита. Като се замисли човек колко инвалиди карат тези скоростни и мощни мотори сега. Но инвалиди в главите. Защото Семката не беше инвалид в главата. От вътрешната страна на прозореца беше леглото му. Той са търкулваше върху него, затваряше прозореца, обръщаше гръб на света и заспиваше. Живееше с двете си деца – момче и момиче. Мишо и Светла… Като се изторколеше сутрин от леглото си – бе постлано с черга и го знаех със сигурност, защото за децата от Дядо Дянко беше зрелище да видиш как влиза и излиза Семката в дома си, чак привечер правеше обратното упражнение. От него се учехме да влизаме и през прозорците вкъщи, но не си признавахме и ядяхме пердах после за това. Влизал съм дори през фортичката на прозореца, само и само да докажа пред себе си, че ако някога заприличам на Асен Семката ще мога да се справям с това положение. Всички деца сигурно са си мечтали да станат инвалиди някога. Съвсем сериозно. Аз лично, като гледах триколката с неподвижните му крака, си мечтаех да се разболея едновременно от всички болести на света, за да може останалите да са добре, светът да бъде един прекрасен свят за тях. Не съм питал Мишо, сина на Семката, дали си е мечтал такова нещо. Едва ли. Защото той сигурно по-често си е мечтал да излезе от затвора. Понякога ми е казвал, че е мечтаел да влезе в затвора, за да не го гледат хората като затворник, излязъл на свобода. Втората мечта я сбъдваше лесно, на първата осъществяването и зависеше от съдебното решение и срокът за решение за изтърпяване на наказанието. Започна от малък да влиза по затворите, като направи няколко репетиции първо с няколко ТВУ – трудово-възпитателни училища. Обичаше да се бие, но мразеше да го прави с мен. След няколко опита се отказа. Веднъж си спомням, че дори баща му се опита да го насъска срещу мен, но след като го опердаших, въпреки опитите на баща му да го отърве от мен с псуване и викане, Мишо окончателно се отказа да мечтае за това. Което доказва, че някои мечти са неосъществими. Особено тези, които са свързани с мен. Въпреки това Мишо ми беше приятел и понякога ми беше много мъчно за него. Баща му, Асен Семката по цял ден обикаляше улиците на Габрово с триколката и продаваше семки. И слънчогледови, и тиквени семки. Когато не продаваше и не управляваше мотора, Асен Семката правеше фунийки от вестници. Хващаше за единия край предварително накъсаният на квадратчета вестник с палеца и показалеца и го навиваше така, че единият край оставаше отворен, а долният край на фунийката можеше направо да се забие в земята. На хлапетата от махалата ни даваше семки без пари – нали му помагахме вечер да се прибере в леглото си. Когато не правеше фунийки Асен Семката стоеше пред касата на стадиона преди футболните мачове на „Чардафон-Орловец” или боксовите срещи, пак на стадиона. Габровци обичаха бокса и пълнеха стадиона като на футболен мач. От време на време се провикваха, когато излезеше Витана да се бие: „Витан, свали фланелата”… Витана е най-добрият боксьор, когото познавам и най-обраслият. Едва ли някога някой го е виждал гол, защото по рождение се бе родил с фланела тип мохер… Понякога съм се чудил дали Асен Семката знае какво има в къщата, щом ползваше само едно легло до прозореца, през който влизаше и излизаше. Имаха и врата, защото съм ходил при Мишо да си играем. Мишо много слушаше баща си. За всичко. И дори се чудя защо е влязъл в затвора. Сбил се е с някой сигурно, после е пипнал нещо, после… После са го пратили в ТВУ един път, втори път… Навикът да бъдеш с такива, начинът, по който те гледат, когато си на свобода и желанието да не те гледат като затворник, избягал на свобода… Дори си мисля, че съм свидетел на първия подтик на Мишо да влезе в затвора… Играехме си с Мишо в двора на „Коста Стоев” на Дядо Дянко срещу къщи. На стражари и апаши, на какво друго да си играем. Асен Семката беше при огнярите в котелното. Беше рай да си играем в двора, където от котелното изнасяха сгурията и бяха натрупали няколко планини отпред. Планини от сгурия. Спомням си, че от там баща ми взе сгурия после, за да я сложи под бетонната плоча вкъщи за изолация. Имаше две планини от сгурия, високи колкото два човешки боя, а на върха на едната бе поникнало някакво дърво. Същият ден не е имало мач, защото Асен Семката не бе отпрашил към стадиона и играеше карти с огнярите. Влизаше с мотора в котелното, махаха единия стол и Асен Семката се настаняваше. Ние с Мишо си играехме на апаши и стражари по обраслите с бурени тук-таме сгуриени могили. Даже една фиданка бе поникнала на единия връх. И то точно на този, превзет от Мишо Семката. И когато тръгнах да го нападам, той изскубна фиданката, за да се отбранява с нея. Ступах го, баща му чул виковете, подпалил триколката и излезе навън да види защо вдигаме гюрюлтия. Видя, че играта ни със сина му е взела размера на битка и извика Мишо. Мишо застана до баща си, огнярите бяха наизлезли вече. Въобще, Мишо вече бе запазен от всички страни и аз застанах на подходящо разстояние от групата. Асен Семката попита защо го бия – не можеше след оня случай дори и да предположи, че се бием, защото знаеше кой кого… И Мишо си призна за фиданката. Тогава Семката му каза да застане мирно, Мишо застана мирно до триколката, Асен Семката леко си нагласи ръката, замахна с нея и Мишо се намери на земята… Очаквах Мишо да избяга – не бе трудно да го направи. Но той послушно застана до триколката на удобно разстояние…Тежка ръка е имал баща му, щом с едно замахване от седнало можа да свали сина си на земята. Бях чувал, че е бил миньор и при едно срутване в рудника въглищата го затрупали. От тогава не си чувствал тялото от кръста надолу… Един ден Асен Семката влязъл в болницата. Писнало му било вече да живее така, казал на жена си Ивана. Мишо вече започнал да влиза в затворите, Светла и тя тръгнала подир очите си. Настинал Семката и влязъл в болницата. Една сутрин го намерили сестрите преди визитация. Семката с колана на панталона си направил примка и я вързал за таблата на болничното легло. И направил това, което толкова често правеше в живота си – да се претъркулва от леглото през прозореца към мотора и обратно. Претърколил се Асен Семката, тялото му намерило обаче за първи път от десетилетия насам празно пространство, сринало се от леглото, затегнал тежестта на тялото клупа около врата, пречупил се вратът от тежестта на тялото, и… И Господ му казал да се приближи към него така, както той каза тогава на Мишо да се приближи до него, за да го накаже за отскубнатата фиданка… Ами това е…

    




Няма коментари: