петък, 18 септември 2015 г.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И ЗА НЕСПАЗЕНИ ОБЕЩАНИЯ


Ценко Чоков не е от типа политици, които биха ме накарали да гласувам. Казвам „да гласувам”, а не „да гласувам за него”. Дори си мисля, че още няколко като него и българинът окончателно ще се откаже от това упражнение в тъмната стаичка. Но и това овикване и охулване на човека, който се прегъва не под тежестта на кметските ангажименти, а под тежестта на ланеца ме кара да погледна на цялата тази история с организираната от него почивка на съселяните, да погледна на случая Чоков от друг ъгъл. Всички медии скочиха срещу неговия почин СЕЛЯНИ НА МОРЕ, но никоя медия не си зададе въпроса дали изпълнен в аванс ангажимент не е по-добър вариант от НЕИЗПЪЛНЕНО ПРЕДИЗБОРНО ОБЕЩАНИЕ. Обещал, поел плащането и със съдействието на друг бизнесмен закара двеста човека от село на море. Дали, след като ги е закарал ги е заключил да мислят за изборите, или ги е топнал тутакси в морето – никой нищо не казва. Дали им е обещавал нещо – също никой не казва. През същото това време изгоряха два-три имота в селото, но алибито си е алиби – Чоков е на море през това време с, има-няма, половин село. Нека да говорят политическите противници. Никой от почиващите не казва, е ли е възможно практикуване на плуване с ланец на шията, или той си е топил само глезените. Чоков просто си изпълни обещанието – през останалото време изпълнява функцията на полиция, кмет, селски пъдар и местен побойник с елементи на кадия… Опозицията мълчи през това време, не се краде (на дребно), Чоков отвръща спокойно, като го попитат дали следващата година да се надяват на море и с неговото чувство за хумор отвръща, че като дойдат изборите – ще помисли. И докато той си плете кметската кошница за няколко мандата напред, политическите противници обещават първо да махнат Чоков, после да премахнат практиките за подкупване, да върнат имотите, да оправят улиците, да направят реформа на съдебната система (странно, това е обещание и на кандидати за кметове на селища с над сто жители), учениците да не ядат кроасани, ами да им се дават дебели порязаници, намазани с мас – бойкоборисовки. По времето на Людмила Живкова ядяхме принцеси, сега ядем порязаници с мас. За по-послушните се ръсят с червен пипер. Но въпросът е в обещанията и тяхното изпълнение. И още по-конкретно – обещанието и неговото неизпълнение не е ли опит за подкуп. Подкупваш общественото доверие, но понеже няма начин да маркираш предмета на подкупа, няма доказателствен материал. А би трябвало. Би трябвало да се носи отговорност и за неизпълнени предизборни обещания. А за изпълнените обещания, като тия на Чоков – да бъдат назначавани пожизнено за кметове. Поне на почивка да ходят хората един път на четири години…

Няма коментари: