четвъртък, 14 януари 2016 г.

ХАЛТУРА

По онова време имаше пионерчета. Освен пионерчета имаше и чавдарчета. Имаше още дружинни ръководителки, които, по-късно в казармата, биваха заместени от заместник-командири по политическата част (ЗКПЧ)... Освен това имаше музеи - сега и музеите са на изчезване, защото ни управляват музейни експонати. Или такива, които искат да станат такива. Ама няма да има къде да ги изложат, защото събориха музейните сгради. Заради това те се излагат на ръководни постове. Докато са живи, да им се нагледаме - ах, ненагледните те. Всички те обаче са минали от мястото, за което ще ви разкажа. Аз живеех близко до това място, пък учех до сами него и училището носеше това име. Това място се нарича(ше) "Къща-музей Митко Палаузов". Къщата-музей се бе сгушила зад новата къща на Трифон Палаузов, която не е толкова огромна като за Активен борец против Фашизма и Комунизма. Комунизъм и Фашизъм трябва да се пишат с главни букви, тъй като се оказаха единствени и недостижими, а това е граматическо правило. Освен ако от училище "Митко Палаузов" не ни изкарваха неграмотни. Около къщата денем се въртяха екскурзоводката и бай Трифон Палаузов, а за нощите витаеха слухове и слухчета. Бяха отнели, тъй се говореше, говореше още хортуваше, личното оръжие на Трифон Палаузов. Май и партийния билет бяха му взели. Сигурно заради това не го виждаха известно време по трибуните на стадиона, когато футболният отбор "Чардафон Орловец" имаше мач. Нали заради това бяха билети партийните книжки - да те пускат с тях навсякъде. Само изрезка за "контрола" нямаше, но нямаше и кой да къса, освен Първият държавен и партиен ръководител. Чул Трифон Палаузов в едни тъмни среднощни доби шумове в къщата-музей. Някой сквернял дома, в който е отглеждан Митко Палаузов, в който са се крили партизаните... Под огнището бяха направили изба, а отгоре, връз ламаринения капак, се е палил огън - хем на партизаните да им е топличко под огнището, хем като дойдат жандармеристите, да не ги открият. Чул бай Трифон - бяхме съседи и е нормално така да си го наричам - та чул шумотевица, грабнал пищова, даже може първо да го е грабнал и тогава да е излязъл и чул шумотевицата. Бил се е сраснал с пищова направо старият партизанин. Митко-Партизанчето, прероденият му син, беше две години по-голям от мене и е нормално да си има я гадже, я приятелка, я нещо като любовница. Бил е осмокласник по онова време, далеч по-голям от предходния си брат-герой Митко Палаузов, загинал на дванадесет, тъй като излязъл партизанин по идейни съображения тогава. Имам един бивш роднина - и бивши има - който твърди, че от любов към родината емигрирал в България, а тогава, когато е станало това събитие, е бил шестгодишен. Какви деца е имало по онова време - заклети комунисти още на дванайсет и патриоти в утробата на майката... Те сигурно заради това се раждат, защото от патриотизъм емигрират от майчините си утроби в родините си... Раждането като емиграция, а... Раждането като дисидентство... Раждането като... Че аз още не съм се раждал, щото, като си обикнах родината, тия ме отчаяха, но няма как обратно да емигрирам в майчината си утроба, че да си възстановя идейните и граждански позиции... Влязъл бай Трифон в къщата-музей и започнал да я разглежда. Ама не като екскурзиант, а с пищов в ръка. В антрето никой нямало, но шумът се засилвал. При това станал сластен такъв един. Влязъл в стаята, където е направил големия си син, загинал геройски в името на Партията и Родината, да не би... Ама не би и там. После в стаята с огнището - и там не би. Пък шумовете силни... Повдигнал капака на скривалището и, о, ужас. Митко Партизанчето, кръстен на геройски загиналия си брат, с мома, при това момата с вдигнати крака под него и скимтяла даже, пък Партизанчето като истински партизанин - с гол задник връз нея... Извикал бай Трифон нещо по адрес на майките им и... изпразнил пищова към тях. Само че тия двамата толкова бързо се изпарили - щото не им тежали сигурно гащите - че в скривалището останали само няколко капки кръв от разкъсването на девствената ципа на вече недевойката. След този случай му бяха отнели партийния билет и пищова... Това и безпартиен българин би направил. Даже в Америка, ако нахълташ в нечия къща, стопанинът на месо стреля, казват. Също така, ако гроб оскверняват, гробище или нещо такова... Защо говоря за гробище ли, щом само девствена кръв била пролята... Не зная с каква цел го правеше - да възпитава или да плаши децата - но винаги, когато му доведяха някоя група пионерчета, той издигаше високо дясната си ръка, показваше им един среден пръст и твърдеше, че брачната халка на него била от зъбите на загиналата със сина им съпруга. Той след победата на девети септември отишъл, разкопал гроба й (това го наричат оскверняване на гроб, дори не и ексхумация), избил златните зъби на жена си - що не го е направил приживе с тоя манталитет - и си направил халка. Могъл е приживе наистина да избие на жена си зъбите, ама или не се е сетил, или зъболекарите тогава били добри и й ги поставили здраво. Това се нарича халтура. В руския речник на жаргоните "халтура" има шест обяснения. Едното е на младоженка, но блатният жаргон придава още значения на това. Едно от които е: "Обиране на дом с покойник с цел облагодетелстване"... Всъщност никой не е обяснил кой по ред дом се обира - може и последният да е, наречен за по-кратко гроб... Каквото и да е, но Трифон Палаузов пред децата на България барабар с дружинните им ръководители признаваше престъпление. При това с цел сплашването им - по-късно нали гърмя по сина си. В разказа "по-късното" по-рано се появи... Не зная защо се сетих за това - дали пък и аз не искам да уплаша читателите си. С какви хора съм расъл и чий светъл пример ползвам...В никакъв случай обаче, описвайки покойница, аз не халтуря...Ама какво правя тогава, щом им обирам спомените на мъртвите, а... Ами това е…

Няма коментари: