ЛИНЧЪТ КАТО ПРАВОСЪДИЕ

 Този път аз съм бесен. Врачанската Прокуратура изменя обвинението срещу двамата братя и ги обвинява в предумишлено убийство по хулигански подбуди. При положение че починалият ги е освирквал от колата, че е излязъл, въоръжен с бокс - има следи по дясната ръка от бокса. Прокуратурата е променила обвинението под натиск от улицата. Това в цял свят се нарича не съд, а ЛИНЧ. Там, където тълпата променя обвиненията, се нарича ЛИНЧ... ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА... Защото няма достатъчно доказателства, освен натискът на улицата. Улицата казва кое е правосъдие, улицата променя медицинската експертиза, улицата променя дори името на улицата в България. Лошото е, че улицата ще промени и присъдата, защото кой нормален съдия после ще гледа обективно на поднесените доказателства по това дело, при положение, че долу го чака тълпата. А те, не съдията, Тя, Нейно Величество тълпата знае какво да прави. Тя казва какво да се прави. Възможно е да издържат доказателствата, но тази бърза смяна на обвинението срещу двамата братя под натиска на улицата не вещае нищо добро за България. Защото и медиите, и аз, и улицата в момента преценяваме по факти, изнесени от медиите. А те самите манипулираха тълпата – те казваха къде тя да се събере, в колко часа е поредното шествие, тълпата чакаше камерите, за да крещи „Убийци, убийци”… Близките на починалия се държаха пред медиите като холивудски артисти.  Всичко се разиграваше само пред камерите, фотоапаратите… Защо същите тези, вместо да се снимат сега като герои, съвсем в духа на Холивуд, не се наведоха над умиращато момче за първа помощ? Защото те бяха фоторепортерите и още нямаха смелост да си правят селфи със смъртта. Но ако имаше други камери да ги снимат, имитирайки поне щяха да помогнат на Тодор. Момчето си е отишло бадява, както казва народът. Онзи народ, който навремето наричаше младите Луд Гидии, после ги наричаше Гамени, после ги наричаше суинги и бийтълси (аз закачих от времето на бийтълсите), после ги наричаше борчета… А всъщност иде реч за възрастова категория, в която кръвта кипи, особено ако на капарата (седалката) до тебе има момиче. Как да не освириш тези, които съвсем нормално пресичат улицата, как рязко да не се изправиш и да отвориш вратата, за да покажеш на момичето ти кой си, как да не си нанижеш бокса на ръката… (По дясната ръка на Тодор има следи от бокс)… Само че два късмета не са проработили при това момче – първият късмет, който не проработва, е, че двамата се оказват братя. Кой брат би зарязал брат си, освен ако не е на междата? И вторият непроработил късмет е, че е било оживено от българи. А българинът няма да тръгне да разтървава – и „без това имам толкова проблеми на главата”, нали… И тези, които не се наведоха да помогнат излязоха после на шествие и промениха съдбата. Вместо да помогнат на някой да не умира пред очите им, те решават да закопаят още двама… ЛИНЧ… Ами това е…