СВЕТЪТ НЕ Е УДОБЕН ЗА ЖИВЕЕНЕ

Това не е светът, който искахме да видим. Напротив. Това е светът, който не искахме да видим. Но той винаги е стоял в нашето подсъзнание такъв – заради учебниците по история, заради новините, заради мечтите, породени само в психиатрична клиника. Но той се случва – такъв и сега. Всичко това, което не искаме да е, поотделно и в различни времена е било. Сега се концентрира на едно място. И Светата инквизиция е била, и Джихад е бил – нали с Джихад започва ислямът – и „Моята борба” на Хитлер е била… И Студената война е била, и ядрените опити са били, превъоръжаването е било. Всичко това, което ни се изсипва сега на главите е било поотделно и в различни времена.  Било е страшно за индивида, за отделни нации. Сега е опасно за човечеството…Някои ще го нарекат Апокалипсис – и това наричане е било. От Нострадамус. Неговият мозък не го е предрекъл – неговият мозък е концентрирал всичко на едно място. Като лупа към стиска слама, концентрираща слънчев лъч. Сламата все още пуши, но ние държим лупата над нея. Трябва да я махнем, да сипем последната капка вода от шишето върху нея – и няма да се запали. Все още стиската слама пуши…Но никой не иска да гаси стиска слама. Тя е на входа на плевнята обаче… И като капак на всичко се появява „Моята борба” в Германия. Книгата не е сложна и сама по себе си не е опасна. Автобиография на несъстоял се художник, който се е взел на сериозно. Като Чапаев, позиращ пред художника… Масата е дълга, отрупана с бутилки водка, а той на другия край на масата протегнал ръце крещи: „Не искам”… Героизъм. Само че седемдесет години книгата на Хитлер беше мит. Седемдесет години тя бе забранена. В България не се издаваха Ницше и Фройд. И не само те. Но когато се появиха в началото на деветдесетте малцина ги прочетоха. Мнозина ги купиха, а още по  малцина от тях ги прочетоха. А още по-малко пък от прочелите разбраха нещо. Любимецът на Хитлер Бетовен, също низвергван заради този, който му се възхищава, изведнъж стана най-удобен за Европа. И избраха негово произведение за химн на Европейския съюз. Който разбрал – разбрал. На фона на всичко – Халифат, Иран и Саудитска Арабия, Израел и ивицата Газа, избиването на деца в Донецк и Луганск, ядреният опит в Северна Корея, опипването на жени в Кьолн (какъв лукс само - на фона на избитите деца и смъртта, която не смогва да преброи убитите, няколко германки, мечтаещи за мъжка ласка, били опипани)… та на фона на всичко това излиза „Моята борба на Хитлер”… И никой не си зададе въпроса какво ще стане след това. Че няма да бъде прочетена една скучна книга – няма. Но че ще бъде размахана, ще бъдат цитирани непрочетените убеждения на Хитлер на фона на всичко това, което се случва… Да… Дали пък тази книга няма да е точката на горене по Фаренхайт… А, колега Бредбъри, това ли е точката на горене на хартията… И изведнъж светът, човечеството се оказва изписан лист в един единствен екземпляр. А казват, че написаното не гори… Ами това е…