Живеем в страна, в която
историята липсва. При това - официално. От една страна защото тя е писана от византийци,
отоманци, англичани, французи, руснаци и така нататък. А от друга страна нямаме
– или почти нямаме – собствени източници на историята ни. Нямаме собствени свидетелства.
Това е и една от причините да избиваме комплекса си на Дънинг-Крюгер. Би
трябвало своето откритие да кръстят не „Ефектът на …”, а да го кръстят
„Откритата енигма на българина”. Техният ефект "Когато се опитваме да
придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми,
формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези
идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така
пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.", напълно
отговаря на сегашното психосъстояние на българина. "Един невеж ум не е
абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска
опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и
предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни
знания." - казва Дънинг. Всичко това го пиша по повод вкарването
на един литературен текст като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” в учебниците
по история, тъй като образователното министерство решило „под натиска на
улицата” да направи тази промяна в учебниците по история. Както и премахването
на „присъствие” в разделите за османското владичество в България. Вече децата
ни ще учат, че сме били роби. И никое от тях няма да се запита защо сме били
роби, като в учебниците по история пише, че ние сме прескочили робовладелския обществен
строй. И учителят по история няма да им каже, че „робство” е литературна
метафора на нашите възрожденци, защото в учебниците по история не може и не
трябва да има метафори. Тъй като историята – колкото и да не и се вярва на
тълпата – е наука, а не биене в гърдите „ Ih Bulgarq Bulgar”… Не може
тълпата да определя програмата на учебниците ни по история. Защото, по презумпция,
тълпата е неука. Т.е., тълпата трябва да се учи, не тя да ни учи. Не може
учебниците да се пишат от хора с явно психични отклонения, изразяващи се дори в
мания за величие. А всъщност иде реч само за „Ефектът на Дънинг- Крюгер”… Балканджи
Йово е литературен текст с характерните за художественото произведение похвати
– метафори, хиперболи, сравнения, символи… С еднакъв успех можеше да бъде
вкаран и в учебниците по анатомия, за да питат учениците как тъй, като му „отрязали
и двете ръце” на него не му е изтекла още кръвта, че ония „мръсни турци”
продължават да го питат и да го разпитват… После ръцете идват краката, а преди
това му вадят и двете очи… Как една точна наука, като историята, ще възприеме
един абсурден по своята същност текст, който има всички белези на литературата,
но нищо общо с науката, може да бъде вкаран между кориците на „История на
България”? Великолепно стихотворение. Но е литература. Пък и там, ако
анализираме, може да намерим нещо не съвсем по „канона на националистическата
ни тълпа”… Никъде не се казва, че турци искат момата Яна. Балканджи Йово казва:
„Море, войвода, глава си давам…”Войводо… Ами кой гяур се е обръщал по този
начин към отоманеца? Войвода имат нашите четници – Ботев е войвода. Отоманската
империя е имала въведени други обръщения… Ако направим анализ на стихотворението
ще излезе, че пак нашенец е искал момата, но за вярата. За другата вяра, не за
турска мома. Вярата е турска, т.е., различна от нашата, не войводата. Войводата
не е турчин. Войвода ще излезе, при този анализ, пак нашенец, приел исляма… Защо
нашите видни „структуралисти” като Мишо Неделчев или там пичлеметата от „Литературен
вестник” не се замислят малко… То и акъл требе, нали… Не само биене в гърдите…
Ето, заради това не трябва да се намесва литературата с историята. Историята е
наука и инструментите за нейното изучаване са далеч от литературните
инструменти – метафори, хиперболи, сравнения…Този текст е литературен и
етнографски паметник, но той не е исторически паметник. Но улицата рекла на образователното
министерство, че това трябва да се учи по история и това е то… Малко им е да получат
„ашкоолсун” за решението. Пиша тези редове с ясната мисъл, че като писател би
трябвало да заема малко по-друга позиция – все пак литературата превзема нови
територии на влияние… Оказва се, че образователното министерство използва
литературата като фотошоп за историята. Вижте само как на Балканджи Йово му
никнат допълнителни оченца и допълнителни крачета за подрязване… С този акт на
образователното министерство доказа, че това вече е дъното. Но това е и тест за
интелигентност на интелигенцията – в чието съществуване вече се съмнявам – и
нейните граждански реакции. И ако не се обадят, а напротив, обслужат новите
директиви и седнат да пишат нови учебници по тези директиви пишман историци и
литератори, то наистина няма изход и светлина в тунела няма никаква. Това е абсолютното
дъно. Защото един учебник за еди-кой си клас съсипва няколко поколения след
себе си. Защото изучавалите това ще го набиват след време в главите и на своите
деца и внуци. И ще казват: „Ние така сме го учили”… Ами това е…
1 коментар:
Респект!
Публикуване на коментар