петък, 18 март 2016 г.

ЛИПСВАЩАТА ИСТОРИЯ - ІІ

Живеем в страна, в която историята липсва. При това - официално. От една страна защото тя е писана от византийци, отоманци, англичани, французи, руснаци и така нататък. А от друга страна нямаме – или почти нямаме – собствени източници на историята ни. Нямаме собствени свидетелства. Това е и една от причините да избиваме комплекса си на Дънинг-Крюгер. Би трябвало своето откритие да кръстят не „Ефектът на …”, а да го кръстят „Откритата енигма на българина”. Техният ефект "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.", напълно отговаря на сегашното психосъстояние на българина. "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг. Всичко това го пиша по повод вкарването на един литературен текст като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” в учебниците по история, тъй като образователното министерство решило „под натиска на улицата” да направи тази промяна в учебниците по история. Както и премахването на „присъствие” в разделите за османското владичество в България. Вече децата ни ще учат, че сме били роби. И никое от тях няма да се запита защо сме били роби, като в учебниците по история пише, че ние сме прескочили робовладелския обществен строй. И учителят по история няма да им каже, че „робство” е литературна метафора на нашите възрожденци, защото в учебниците по история не може и не трябва да има метафори. Тъй като историята – колкото и да не и се вярва на тълпата – е наука, а не биене в гърдите „ Ih Bulgarq Bulgar”… Не може тълпата да определя програмата на учебниците ни по история. Защото, по презумпция, тълпата е неука. Т.е., тълпата трябва да се учи, не тя да ни учи. Не може учебниците да се пишат от хора с явно психични отклонения, изразяващи се дори в мания за величие. А всъщност иде реч само за „Ефектът на Дънинг- Крюгер”… Балканджи Йово е литературен текст с характерните за художественото произведение похвати – метафори, хиперболи, сравнения, символи… С еднакъв успех можеше да бъде вкаран и в учебниците по анатомия, за да питат учениците как тъй, като му „отрязали и двете ръце” на него не му е изтекла още кръвта, че ония „мръсни турци” продължават да го питат и да го разпитват… После ръцете идват краката, а преди това му вадят и двете очи… Как една точна наука, като историята, ще възприеме един абсурден по своята същност текст, който има всички белези на литературата, но нищо общо с науката, може да бъде вкаран между кориците на „История на България”? Великолепно стихотворение. Но е литература. Пък и там, ако анализираме, може да намерим нещо не съвсем по „канона на националистическата ни тълпа”… Никъде не се казва, че турци искат момата Яна. Балканджи Йово казва: „Море, войвода, глава си давам…”Войводо… Ами кой гяур се е обръщал по този начин към отоманеца? Войвода имат нашите четници – Ботев е войвода. Отоманската империя е имала въведени други обръщения… Ако направим анализ на стихотворението ще излезе, че пак нашенец е искал момата, но за вярата. За другата вяра, не за турска мома. Вярата е турска, т.е., различна от нашата, не войводата. Войводата не е турчин. Войвода ще излезе, при този анализ, пак нашенец, приел исляма… Защо нашите видни „структуралисти” като Мишо Неделчев или там пичлеметата от „Литературен вестник” не се замислят малко… То и акъл требе, нали… Не само биене в гърдите… Ето, заради това не трябва да се намесва литературата с историята. Историята е наука и инструментите за нейното изучаване са далеч от литературните инструменти – метафори, хиперболи, сравнения…Този текст е литературен и етнографски паметник, но той не е исторически паметник. Но улицата рекла на образователното министерство, че това трябва да се учи по история и това е то… Малко им е да получат „ашкоолсун” за решението. Пиша тези редове с ясната мисъл, че като писател би трябвало да заема малко по-друга позиция – все пак литературата превзема нови територии на влияние… Оказва се, че образователното министерство използва литературата като фотошоп за историята. Вижте само как на Балканджи Йово му никнат допълнителни оченца и допълнителни крачета за подрязване… С този акт на образователното министерство доказа, че това вече е дъното. Но това е и тест за интелигентност на интелигенцията – в чието съществуване вече се съмнявам – и нейните граждански реакции. И ако не се обадят, а напротив, обслужат новите директиви и седнат да пишат нови учебници по тези директиви пишман историци и литератори, то наистина няма изход и светлина в тунела няма никаква. Това е абсолютното дъно. Защото един учебник за еди-кой си клас съсипва няколко поколения след себе си. Защото изучавалите това ще го набиват след време в главите и на своите деца и внуци. И ще казват: „Ние така сме го учили”… Ами това е…