събота, 24 септември 2016 г.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗРАЗИЛИЯ СЕ СПОР ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ(А ТРЯБВАШЕ ДА Е ДИСКУСИЯ ИМАМЕ ЛИ ЛИТЕРАТУРА СЕГА ИЛИ НЕ):



Деяне, ето какво мисля аз. Ако те интересува... Но преди това да ти разкажа една история. Президентът на САЩ по традиция - там дори традиция са създали - кани на обяд Нобеловия лауреат. Същата година Нобелова награда получава Фокнър. Когато получава писмото от Президента, в което го кани на обяд, Фокнър отвръща: "Няма да бия 2 500 мили заради някакъв си обяд"... Така отказва.
Вероятно си забелязал, че не ти честитих "Стара планина". Първо, не ти честитих, защото ти връчи ордена сегашния президент ( пиша го с малка буква, защото е сегашният)... И, второ - честитя ти книга, вдигам телефона, за да ти кажа своите съгласия и несъгласия с всяка твоя нова книга, но за такива награди телефон, Деяне, не вдигам. (Апропо, ти още не си прочел новата ми книга, защото не се обаждаш...) А може да не го правиш, защото влизаш в котерийни борби... Седни, Деяне и си напиши книгите... Защото, Деяне, сме последното поколение, което знае стойността на думите и може да пише. Тези подир нас се интересуват от награди...

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗРАЗИЛИЯ СЕ СПОР ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ(А ТРЯБВАШЕ ДА Е ДИСКУСИЯ ИМАМЕ ЛИ ЛИТЕРАТУРА СЕГА ИЛИ НЕ):
А ето и малко конкретика... Тези дребнави прения приличт наистина на предпубертетско мерене на пишки. Спомняте ли си, че когато Едуард Вик, се оттегли от България, в отвореното си писмо характеризира литературната ситуация у нас така: "В Бългрия има литературна мафия". Но, докато навсякъде мафията е ъндърграунд, тука тя е медиазирана... А линкът е по отношение на "гениалностите" от Георги Господинов. Странно е, че и малкото критици, които имаме, не забелязват неща, които посредствен редактор би трябвало да забележи. Навремето имаше няколко отявлени партийни критика - Максим Наимович, Иван Спасов... Другите искаха да станат като тях, но малкото морал им пречеше. Сега няма такъв и всички заприличаха на тях. Тогава имаше "малка спретната къщурка "Ангел Кънчев"5, сега имаме "Перото"... Откъдето се дават указания... за удобната литература... Все повече се пише УДОБНА ЛИТЕРАТУРА, пише се сравнително добре, но липсва характер в литературата ни. Милен Русков можеше да стане писател. Ако бе експериментирал с езика, а не да го налага върху фабулата. Пишещите стихове сега (не смея да ги нарека поети) си приличат като три капки вода. И си приличат не защото изповядват общи естетически принципи, а защото не познават структурата на поетическото творчество - Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Калин Терзийски, Пламен Дойнов...Опитайте се да прочетете стиховете им и ако не знаете името на автора, няма да можете да го различите от другите. Не бе така с, бих го нарекъл, последното поколение поети, появило се в средата на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Отворете Бойко Ламбовски, Румен Денев, Георги Борисов, Румен Леонидов, Добромир Тонев, Валя Радинска, Златомир Златанов, ако щете и аз, Христо Стоянов... Толкова различни и същевременно вписващи се във времето... Да говорим и за прозата - Виктор Пасков, Златомир Златанов, Красимир Дамянов, Любомир Котев, Христо Карастоянов, Евгени Кузманов, моя милост, ако щете... Толкова различни и толкова вписани във времето. На фона на тези имена съвременните напъни са просто първолашко сричане... Ама вижте сами:






Няма коментари: