Някак си, след всичко, което се обговори тези дни против Миленко Неделковски, да кажа няколко нелицеприятни думи за нас. В случая ние - за съжаление съвсем официално и от висотата на премиера Бойко Борисов, заявихме, че, видите ли, ние сме им помогнали след наводнението, а той, Миленко, ни се отблагодарява по този начин. Ние първи сме признали държавата Македония, пък той, видите ли, с чука - направо като в стихотворение на Смирненски. И никой не си задава въпроса, че щом сме признали Македония като държава, значи сме признали и нейната териториална цялост. А след като сме признали нейната териториална цялост, що щат разни псевдопатриоти в нейната територия да поставят самодейни паметни плочи. Не трябваше ли по официален път да се стигне до споразумение с Македонската страна и с нейното разрешение - иде реч за нейната територия - да се постави тази паметна плоча. Дали ни харесва "македонизирането на историята", или не, в случая е без значение. Те са суверенна страна и провеждат в нея политика, каквато искат, стига да не нарушават международните спогодби. В случая ние сме нарушили тези спогодби - влизайки нелегално и поставяйки паметен знак на чужда, повтарям, на чужда територия. Това индиректно значи ПРИСВОЯВАНЕ НА ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ. Защото нашите Държавни символи и знаци се поставят само на наша територия. А ние развяваме на този хълм и българското знаме . На военен език това значи ПРЕВЗЕТА ТЕРИТОРИЯ. И вместо да се възхитим от Миленко и да попитаме откъде накъде в България бе издигнат паметник на летците, погубили 2456 софиянци и изравнили една четвърт от София със земята по време на Втората световна война (1943 - 1944 г.), ние взривяваме медийното пространство с патриотарски подмятания на ниво "твойта сестра, дето я нямаш"...А да не говорим за нашето - правителствено натякване - че, видите ли, ние сме спасявали след земетресение или наводнение македонците, а те ни се отблагодаряват, защитавайки... територията си от нас. Ако спасяваш нечий живот, то ти спасяваш живот, а не провеждаш държавна политика. Дори пред лицето на смъртта ли ще се правим на по националисти от съседите си... Не е ли цинично това... Хуманитарната помощ се оказва, че в българския и вариант няма нищо общо с хуманността. Нашият хуманизъм се простира до келепира само... Май.
Това дребно патриотарство не е ли по-страшно от... Всъщност от какво може да е по-страшно... Ние пак доказваме, че за нас НАЦИОНАЛИЗМЪТ Е КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА...
Аз не харесвам македонския национализъм. Но аз не харесвам и българският национализъм. И паметните места на героите, които трябва да ни обединяват, не смятам, че са място, където ще си мерим... коловете на байраците. Ако патриотизмът ни бе истински, защо едва сега се сетихме за тази битка и тръгнахме да поставяме паметни плочи... Защо не го направихме преди двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет, шестдесет и т.н години? Ами защото не ни стискаше... Сега обаче имаме изгода, келепирец някакъв носи този национализъм...
Не можем да искаме от Македонското правителство извинение за това, че сме нахлули на негова територия и сме поставили каквото там ни е хрумнало седемдесет години по-късно.... Македония не ни дължи нищо за доброволните актове, но ние им дължим извинение за незаконното нахлуване на тяхна територия. И когато се извиним и поискаме по официален път да бъдат поставени паметни плочи, мисля, че няма да имат нищо против.
Не можем да искаме от Македонското правителство извинение за това, че сме нахлули на негова територия и сме поставили каквото там ни е хрумнало седемдесет години по-късно.... Македония не ни дължи нищо за доброволните актове, но ние им дължим извинение за незаконното нахлуване на тяхна територия. И когато се извиним и поискаме по официален път да бъдат поставени паметни плочи, мисля, че няма да имат нищо против.
Дори и Миленко Неделковски...
Няма коментари:
Публикуване на коментар