неделя, 20 ноември 2016 г.

ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА




Имаше един филм. Съветски филм. Филмите тогава се деляха на „хубави или съветски“… Този беше и хубав, и съветски. И се наричаше „Покаяние“… В края на филма една прегърбена старица, подпряна на тояжка – ако бъркам то е от тези тридесет и няколко години, които съм живял след филма – та тази старица попита къде е пътят към храма… Така попита. Попита: „Къде е пътят към храма“… В тези думи имаше дълбок символизъм. Но те ни научиха – специално мене ме научиха – да търсим пътя към храма. Въпреки че този път бе жалониран от комсомолски активисти, които правеха всичко възможно да ни отклонят от този път. Пътят към храма бе забранен тогава.
И тъкмо се бях освободил от това усещане… Защото човек живее с усещанията си и те тегнат в душата му. И тъкмо се бях освободил от това усещане, когато някой – неизвестен, защото тука е страната на анонимите, които процъфтяват за разлика от страните, където всеки носи своята персонална отговорност – та тъкмо се бях освободил от това усещане за безпътица, когато някой ми го върна. Тъй като моят храм са думите, а иконите, на които се моля се наричат букви, а моите букви са писани от Светите братя Кирил и Методий, та, отивайки в моя храм в Плиска, за да се помоля на буквите в Двора на кирилицата, аз, като онази старица от „Покаяние“, търся пътя. И питам къде е пътят към храма, защото към Двора на кирилицата няма път. Има едно отъпкано пространство от богомолците, но път няма…
И няма кого да попитам къде е пътят към храма. И ако няма, кога ще има път към храма…
Кога?
И понеже този текст може да се стори твърде абстрактен за някои нека да кажа, че Храмът е построен. И ктитор и Пазител на Храма е арменецът Карен Алексанян. Пътят го няма, защото Държавата е безпътна. А тя, Държавата, е длъжна да направи пътя. Да не се спъват по него поданиците, гражданите на тази Държава... Защото Храмът го има, но защо този, който е създал Храма трябва да прави и път към него?  Защо толкова магистрали направихме, а не можем най-важния път да проправим - ДУХОВНИЯ... Или Тя, Държавата, се надява на безпътните души. И колкото по-безпътни и неграмотни са те, толкова на Нея ще и е по-уютно и спокойно...  

Ами, това е…

Няма коментари: