ДАНЪК

Има такива хора. Гледаш го пред себе си – всичко си има. На пръв поглед. Даже не надхвърля седемдесет процента вода в организма. И водата му колкото в останалите хора, сърцето му е колкото на другите. И е едно на брой, за сметка на бъбреците и белите дробове, които са по два. За сметка на черния дроб сигурно. Въпреки че българинът се нуждае от повече черни дробове, имайки предвид навиците му да не прескача кръчма и да не отказва ракийца, когато го почерпят… Българинът обича да го черпят. Та всичко си имал човекът и ако му направиш инвентаризацията на тялото нито излишъци ще намериш, нито нещо по-малко… Всичко под брой, че, когато тръгва да ги сдава, да не му пишат от оня свят излишъци или да го начетат за нещо… Дори килограмите му били по-малко, да не кажат хората, че наднормено се храни… Та, стои пред тебе едно такова нещо, а ти не вярваш, че го има и се опитваш да минеш през него, ама той дори не изохква и казва: „Извинете“… Ти го газиш, а той ти се извинява, да не би случайно да ти се е забила някоя от костиците му в петата ти… Такива хора по цял ден обикалят и се чудят как да намерят някой да му се извинят… Един ден, от „извинявай“ на „извинявай“ стигнал и до данъчната служба на градчето, в което живеел. Градчето преди време било град, ама после се смалило до градче. Но не, защото другите градове ставали по-големи и по-големи, а защото хората излизали от този град и отивали в онези градчета, които нараствали. Не зная, дали е било Габрово това градче, но когато това е станало мен ме е нямало там, което ме навежда на мисълта, че може и Габрово да е. Та от „извинете“ на „извинете“ същият този човек стигнал до данъчната служба и съвсем незабележимо влязъл вътре. Изтеглил си номерче, наредил се на опашката и зачакал. И тъй, като разполагал и с време, преотстъпил няколко пъти мястото си на бременни и майки с деца, както и на възрастни хора, които дошли да платят данъците на децата си, тъй като децата им имали работа и важни срещи в кафенетата в центъра на градчето… Така, докато децата им харчели пенсиите им по важни срещи в кафенетата, родителите им се редяли по опашки я за данъци, я за хляб, я за кофичка кисело мляко... Когато му дошло времето, данъчната служителка погледнала през него и рекла: „Следващият, моля“… Той се обърнал назад, да не би да е пропуснал да преотстъпи реда си на някоя бременна жена, но тъй, като нямало нито бременна, нито възрастен човек зад него, казал, че той бил следващият. Ами, щом е тъй, да казва, че вече идвало време да затваря. Той и казал трите си имена, единния си граждански номер и бил готов и други данни да каже – дори и номерът на билетчето, което му пуснала машината, уточняващ неговия отдавна минал ред за гишето. Тя бръкнала в компютъра и рекла, че напразно се е редил цял ден, защото нямал задължение към държавата. Как така да нямал задължение към държавата, възмутил се той. Но се възмутил тъй, че да не обиди служителката. Тя обърнала към него компютъра и показала, че всичко е занулена и няма никакво задължение… Абсолютно никакво задължение нямал човекът и вече можел да си ходи. Той леко си сложил ръката – дясната – на прага на фортичката така, че служителката, ако реши да я затвори, да му откъсне направо четирите пръста – палецът бил от неговата страна на гишето и много учуден казал, че не може да няма задължение. Снощи казали по телевизията, че събираемостта на данъците била ниска и не може при това положение да няма да дава точно той нещо на Родината си. Сигурно имам нещо да давам, рекъл и се запънал като магаре на лед. Даже по-лошо – запънал се като длъжник пред съдия изпълнител, дошъл да му вземе някоя от къщите. Служителката вдигнала телефона по другите отдели, казала единния граждански номер и имената на човека и помолила да му намерят някакъв данък за плащане, защото имало вероятност да остане да спи в данъчното. Ама и колегите от другите отдели не намирали нищо. Не е вярно, запъвал се човекът. По телевизията казали дори колко са задълженията на народонаселението и на нея въобще защо и плащали, щом не може да намери каквото той дължи. Дори прозвучало и това: „Аз защо си плащам данъците, като  вие само живеете от тях, вместо да работите“… Демек, само прахосвали данъците му, вместо да хвърлят страст и жар в тяхното ефективно усвояване… Почувствала се гузно служителката, придърпала клавиатурата към себе си, и вписала някакви пет лева авансово за следващата година, само мир да има. И да не я набеждават, че харчи данъците на хората без да работи.  Ами това е…