вторник, 7 март 2017 г.

"ПРАС-ПРЕС" или изкуството да бъдеш НЕсвободен

Прекрасно е да се появяват вестници като "ПРАС-ПРЕС"... Още по-прекрасно е те да се четат (разглеждат). Свободата на словото е такова прекрасно нещо. Стига да има кой да консумира свободата. Защото Тя, Свободата, съществува, но малко хора могат да и се радват. А тези, които се радват на свободата, бъдете сигурни, са бъдещи поробители. Защото никой не се радва на чуждата свобода, всеки се радва на собствената си свобода. Заради това и Демокрацията, и Свободата са или мечти, или собственост на някого. А собственикът никога не дава даром това, което притежава. Така Свободата и Демокрацията не съществуват в този смисъл. Защото те автоматично ставата НЕсвобода и НЕдемокрация. 
Но думата ми е за вестник "ПРАС-ПРЕС". И за неговото разпространение.
И, тъй като в България има един единствен свободен човек, който може да разпространява свободата, той решава да не я разпространи. Защото Свободата е частна собственост. Преди няколко десетилетия Свободата беше лична собственост, сега тя е частна собственост. 
Но има и нещо друго. Трябва ли тези, които издават и списват "ПРАС-ПРЕС" да негодуват от това, че Пеевски не иска да им разпространява вестника. Ами, ако той започне да го разпространява, Свободата (в случая вестникът) изпада в зависимост, при това най-тежката - икономическа зависимост от разпространителя. А след като ти си зависим от някого и твоят малък къс Свобода е зависима, това вече е оксиморон. Мъдра глупост е това.
При това положение трябва ли въобще да се стига до взаимоотношения с монополиста на пазара? Не, разбира се.
Аз лично не бих го потърсил този разпространител. И не бих споменал и думичка в пространството, че той не искал да ме разпространява.
Защото така се изпада в НЕсвобода... А, при това положение, "ПРАС-ПРЕС" свободен вестник ли ще е?...

Няма коментари: