В България е забранено смъртното наказание... Следите ли ми мисълта. Смъртното наказание в Република България е забранено. Също така е наказуемо всяко престъпление, посягащо на човешкия (и животинския) живот... Следите ли ми мисълта...
Унищожаването на един паметник, на едно произведение на изкуството е изпълнение на смъртна присъда над него. Следите ли ми мисълта.
УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЕДИН ПАМЕТНИК Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ...
Не осъдихме ли на смърт едно произведение на изкуството, демонтирайки паметника "1300 години България" пред НДК. А светостта на човешкия живот - авторът Старчев е жив. Но не нарушихме ли целостта на неговия живот, причинявайки му страдание. Защото е страдание за автора едно негово произведение да бъде унищожено...
И, последно, не унищожаваме ли така част от собствената си история. Тя не е само розова - тя минава през перипетии. Историята е перипетии. Оправданието е, че народът не го харесвал. Масовият вкус не бил задоволен. Ами, ако питаме народа, ние трябва да правим паметници само на Азиз и Софи Маринова. Колко пъти този народ е влязъл на "Шипка" 6 или в Националната художествена галерия? В колко къщи има автентични произведения на изкуството. Не го харесват тези, които имат ковьорчета с елени, сърнички, лодкари с китари... Това ли е критерият за изкуство... Националният критерий за изкуство, имам предвид...
О, неразумний, поради что се срамим от историята си...
Ами, поради това, че я рушим непрекъснато...
Няма коментари:
Публикуване на коментар