вторник, 15 август 2017 г.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, ДЪРЖАВАТА НЕ Е УЛИЦАТА



Историята с Валери Симеонов в Слънчев бряг показва само едно - пълното безсилие на този човек и невъзможността му да стане държавник. Разбира се, че работата на един вицепремиер не е да кеси (кисне) в курортите ни и да лови престъпници, или въдворява ред. Работата на един вицепремиер, на един министър е да следи за спазването на законността, разбирай, на държавността. Да създава механизми за тяхното прилагане. Това, което прави ми напомня точно за Тодор Живков, който отпуснал апартамент на този, или онзи, но решаване на жилищния проблем тогава нямаше. Това показва само липсата не на талант, а на всякаква визия за създаване на една правова държава. Ще се потърчи ден, два и... всичко ще замлъкне. Ще дойде другото лято, после другото лято... Ще си отиде Валери Симеонов, но проблемът няма да си отиде с него. Напротив. Проблемът остава. И тука не действа сталиновият принцип: "Има човек, има проблеми. Няма човек - няма проблеми". Тука и да има, и да нЕма - проблемът съществува. И той е първо в националпсихологията - която не се променя на парче, а чрез механизми, лостове... Някой ще попита - ами добре, посочи ти начините. Ами начинът е в избиране на друг тип министри, на друг тип политици. Политици с държавническо мислене, с усет към законността. Защото Валери Симеонов упражни държавен - не държавнически, а държавен натиск - равен по сила, само че обратен по посока. Но той упражни мутренски натиск върху проблема в Слънчев бряг. Това е принципа на рекетьора, който влиза някъде, пребива някого с бухалката и на принципа "Удряй самара да се сеща магарето" всява страх в останалите. Няма разлика между действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг и на Митьо Очите на същото място. Само че във втория случай се влиза с група, облечени в черно и носещи слънчеви очила татуирани младежи, докато Симеонов влезе с маскирани и униформени, също толкова здрави момчета. Каква е разликата? Никаква разлика няма. Просто Валери Симеонов, идвайки от бизнеса в Бургас знае едни закони и те са законите на улицата. Но защо ми вкарва тези закони, маскирайки ги като държавност и в управлението на страната? Така обикновения гражданин е длъжен да бъде парчето желязо между чука и наковалнята... Когато Държавата започне да действа по законите на улицата значи само едно – тя е признала победата на улицата над Държавата. Тя, Държавата, е претърпяла своето фиаско. Когато улицата сложи обаче белите якички, тогава Държавата е наложила своите правови правила. Тогава Държавата е станала Държава. Което значи, че в нея няма място за Валерисимеоновци. Защото тях няма да ги има нито в Държавата, нито на улицата… 

Няма коментари: