неделя, 13 август 2017 г.

ОТКРЕХНАТО ПИСМО С БОЛКА НА ШИЯТА



С терминологията на съвременната младеж аз имам два несполучливи проекта – дъщеря ми Иванка и синът ми Любомир. Единственото нещо, на което исках да ги науча, е Човещината (винаги съм я писал с главна буква, защото тя е единствена.) За съжаление Човещината е присъща само за хора с фантазия. А фантазията е резултат – тя не е продукт, фантазията е резултат – на придобити емоционална и интелектуална култура. За първото трябва живот, за второто трябват книги. Химическата реакция между двете – живот и книги – се нарича фантазия. Животното не мечтае, защото няма фантазия. А няма фантазия, защото е неграмотно и емоционалната му, житейската култура, се ограничава само в параметрите на инстинкта за самосъхранение. Емоционалната му култура е в сферата на болката, на автозабраните. Защото болката е забранителен знак, червена лампичка, звуков сигнал, спомен от щракнат капан… Еволюцията е резултат на фантазията – може да наречем еволюцията Фантазията на Бог. Но във всички случаи фантазията на природата е биологичната еволюция – видоизменянето на животинския и растителния свят е резултат от фантазията или на Бог, или на природата. И тази еволюция не е насочена – само човешката еволюция е насочена, защото човек еволюира в рамките на своята фантазия.  Природата е най-добрият читател – а може би Бог. Тя чете постигнатото до тук, написаното от Дезоксирибонуклеиновата киселина… Ето, това са неща, които се учат в Гугъл. Но това не е четене. Не е поставянето на книгата между корицата на учебниците, за да не те видят баща ти и майка ти, че не учиш, а се интересуваш от Още. Ето, на това Още исках да науча децата си. Не да се задоволяват с Гугъл, който все повече напомня за себе си като за предчувствие за онанизъм, но не съвсем. Гугъл е нещо като образ в преддверията на Онан. Образ на онанист, който е загубил крайниците си – без ръце и крака… Образът обаче все още не е фантазия. Фантазия е тогава, когато си измислиш и ръцете, и краката… Въпреки тяхната липса. И когато започнеш да си служиш с измислените ръце и крака, когато започнеш да ги усещаш. И тогава се разбира, че усетът за задоволяване е далеч по-осезаем от мастурбацията. Да усетиш несъществуващите си ръце и крака, да ги измислиш така, че да се раздвижат… И когато усетиш това ще забравиш за какво си ги измислил, заради какво си ги изфантазирал, и ще избягаш от преддверията на Онан, за да опишеш усещането за ръце, усещането за крака… Защото изфантазираните ръце носят далеч по-силно усещане за задоволство, отколкото самозадоволяването с истинските. Не обвинявам децата си в нищо – не мога да ги обвинявам в това, че лошо са измислени. Защото тези два проекта не са само мои. Те не са резултат на внезапно озарена фантазия на онанист. Те са резултат от характерното за българина разчекване на децата между мен и теб. Между по-добрия и по-добрия родител. Няма родител, който да каже, че е по-лошия родител от другия. В най-добрия случай се признава, че другият е добър родител, но аз съм по-добрия. Другият твърди същото. В желанието си да прочетат родителите си децата не стигат до книгите. Те са заети с четенето на два стари вестника и единственият оазис между тях е Гугъл. Постепенно вестниците се намачкват, Гугъл ти дава нови думи, речникът на вестниците ти се струва архаичен – и той е архаичен, сравнен с компютърния речник на Гугъл. 6льокавицата ве4е е твоето 4етмо, твоята грамотност. Единственото, което ти се позволява да измислиш е да се самоизмисляш. Децата са все по-измислени и по-самоизмислени. Но те не се измислят, защото имат представа – представата е генетика. Те се измислят, защото е по-лесно да се само-измислиш, отколкото да се създадеш. Само-измислянето създава усещане за осъществена фантазия, обаче само фантазията дава възможност да се само-произведеш. Да си поникнеш ръце и крака… Ние отнехме на нашите „проекти“ любовта. Защото любовта създава. И вместо деца реализирахме проекти. И нашите проекти живеят в Гугъл не със своите фантазии, а със своите проекти. Своите бизнес проекти, своите сексуални проекти… Защото нашите деца са проекти, а не деца… 

Няма коментари: