БОГ ЛИ СЪМ, ЦВЕТЕ ЛИ СЪМ ИЛИ МЪРТВЕЦ

Възрастна дама ми се оплаква от внука си.
- Като на Бог ти се оплаквам... Като на цветенце ти говоря... Защото, ако се оплача на жив човек, ще ме разнесе...
Сега се чудя - Бог ли съм, цвете ли съм... Или най-обикновен мъртвец. Трябва да сляза да проверя на входа на кооперацията дали пък няма вече некролог за мен. И ако има, да разбера поне кога ми е погребението - не искам да закъснявам...
Дано не съм го отървал само...
Това ми припомни една стара история. С моя близка позната - е, имал съм любовни прегрешения и аз - отиваме на гости в провинцията. Майката на домакинята, т.е., баш домакинята викна дъщеря си настрани и й казала:
- Виж какво, този ти е любовник, а тази с него е за парлама, на което нашата позната отвърнала, че не може да съм и любовник, тъй като съм поет.
Майка и помислила, помислила, па отсякла:
- Мене че лъжеш. Те поетите отдавна измреа...
Да. В съзнанието на българина поет може да бъде само мъртвеца. Ако има кастинг за поет в България то той ще бъде със задължителен смъртен акт.
Аз отговарям на всички условия...