вторник, 23 януари 2018 г.

ВТВЪРДЕНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Дванадесет години след девети септември 1944 комунистическият режим в България си позволи лукса да омекне. Както се казва, живителният априлски пленум на Централния комитет на българската комунистическа партия (съзнателно не пиша ЦК на БКП, защото младите няма да разберат съкращението) та живителният априлски пленум омекоти режима. Бяха затворени лагерите – Ловеч, например. Зловещият Белене също е затворен през 1959 година. Единственият политически затвор остана в Стара Загора. Партийният апарат започна да работи с бели ръкавици – уволнения от работа, бюрократични пречки пред инакомислещите, недопускане и невъзможност да завършиш това, което искаш… Дали пък не се обърках малко… Дали последното не важи за сега… Ами, да. И сега се уволняват от работа неудобните на силните на деня… А като те уволнят от работа и не можеш да си погасиш вноските за жилище в буквалния смисъл изхвърчаш на улицата. Колко клошари вече имаме. Май с клошарите стана като кучетата – сигурно преди 1989 година освен кучетата, са избивали и клошарите, защото и едните, и другите ги нямаше по улиците… И сега, като тогава, не може да се завърши висше образование, отново ти се отнема инициативността, частната инициатива е спирана от бюрократични прегради… И това – двадесет и осем години след 1989 година. Какво излиза – комунистите омекотиха режима, демократите го втвърдяват. И искаме да няма носталгия по онова време… Е, няма да стане…

Няма коментари: