събота, 27 януари 2018 г.

ФЕНОМЕНЪТ „ХРИЗАНТЕМА“ В ГАБРОВО



Какво се случи в Габрово? В домът за умствено-изостанали деца „Хризантема“… (Спомням си като дете баба обираше хризантемите от градината над къщата, за да отиде на погребение. От тогава свързвам хризантемата със смърт…) И в случая това чувство не ме напусна. Защото иде реч за смърт на ценностна система. За това, че, докато някого бият, друг се прави на оператор. (Между другото Киноцентърът не е лошо да инвестира извън професионалната гилдия. Защото този клип го гледаха много повече зрители, отколкото най-гледания български филм, произведен последните години…) Оказва се, че в България се гледат повече кадри от стационарни и любителски камери. Нямах намерение да се спирам на този проблем, но съм пристрастен. Габровец съм, а Габрово влиза в новините. В този текст няма положителни герои – все има нещо недовършено от някого, щом резултатът е такъв. Единствените, които са си „свършили“ работата са авторът на клипа и… медията, която първа оповести това. Интересно ми е коя е тази служителка, която е размахвала телефон пред биещата, вместо да размаха ръце да защити детето. От какво се е страхувала – от силата на биещата, от детето, което може да се нахвърли върху нея, от управата на дома… Не ми го побира… Спомням си стихотворението на Борис Христов „Нощем“ по този (и не само по този) повод: 

„Лъже те, който е седнал до твоето рамо 

да скърби за човека от другия край на земята, 

а не иска да знае, че в близката улица двама 

жестоко се бъхтят и ножа е вече в ребрата.“ 

А не става дума дори за съседната улица, а за това, което се случва пред очите ти, пред смартфона, с който снимаш. Не мога да си обясня как някой някого бие, а ти невъзмутимо снимаш. И после си го пускаш. За какво го държиш този клип в джоба си толкова време. Две са причините – едната е непреодолимото желание да бъдеш ти биещият, силният. Другата причина е изнудване… Мазохизъм, садизъм и притворство едновременно… Месеци наред държиш този клип и нощем под завивката си го пускаш… Това вече и извращение… Кой повече е за лекуване в тази сграда на „Хризантема“ в Габрово – бавноразвиващите се деца, или още по-бавно развиващата се „операторка“. Кое е спирало тази жена да покаже клипа?... Дали не се е намесила и гузна съвест. Дали не си е задала въпроса: „Аз по-добра ли съм от еди коя си, след като вчера така опердаших друго едно дете… Ами ако някой е видял и като мене е снимал?“ И, когато се убеждава, че вече никой няма спомен за нейната арогантност, когато се убеждава, че има готова медия да публикува нейният клип… О, когато се убеждава, че е суха и няма компромати срещу нея… Защото, никой не може да ме убеди, че човек, правейки клип на побой над бавноразвиващо се дете не изпитва същата нужда да бие. Като при Кенет Кларк, който в „Цивилизацията“ казва, че не вярва на човек, който, оглозгвайки пред очите му пилешко бутче твърди, че не може да заколи кокошка… И, после… И после медията… Човекът от медията. Този, който ще свърши работата. Защото, ако занесеш клипа на прекия си ръководител, ако занесеш клипа на шефа на Инспектората, ако занесеш клипа на кмета… Да. Не знаеш каква ще е реакцията. Тука е виновно обществото. Националпсихологията. И търсиш свидетели. Не. Не търсиш свидетели. Търсиш мивка за съвести. Защото, от една страна си си пускала с месеци клипа под юргана, смяла си се над него – едва ли си плакала, защото, ако беше плакала, щеше да се хвърлиш да разтървеш детето. Този, който снима, не плаче. Операторът не плаче – той си гледа работата… Но, медията… И се сещаш, че има една медия, в която работи… Да. Тази, която работи в тази медия, ще свърши работа, защото има да си отмъщава. Има да си отмъщава за това, че винаги е била кандидат-поетеса, кандидат-журналистка, кандидат-кмет... Само кандидат-Човек не можа да стане, защото това или е даденост, или се иска сериозно възпитание... Съжалявам, че трябва да го кажа. Но е страшно, когато личните неудовлетворени амбиции създават обществени нагласи. В случая от позицията в медията тя се държи наставнически така, както лелките с децата. Или обществото е много болно, или медиите са вирусът, който трябва да се лекува... Да, това е удобният ръжен. Автомивката за съвести… И клипът тръгва. Но вече не го гледаш в твоето легло под завивката, подмокряйки се от кеф, че пред очите ти бият едно беззащитно дете… 

Баба ми ме водеше с тези хризантеми по погребения. Поставяше ги върху ковчега, аз стоях като воайор край нея… Но нямаше по онова време смартфони, за да снимам. Но пък за това хризантемите бяха истински…

Няма коментари: