неделя, 25 февруари 2018 г.

ОЩЕ НЕЩО ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА

Да се опитаме да проследим мисълта ми... Авторските права принадлежат на наследниците седемдесет години след тяхната смърт. Т.е., когато авторът е минал, така да се каже, пробния период и е станал класик. И авторските права на неговите произведения принадлежат на човечеството и на читанките. Следите ли ми мисълта. Следете я, защото става страшно. След седемдесет години авторите принадлежат на учебниците. А там тиражите са огромни, нали. Защото си купуваш Ботев не защото ти се чете - в по-голямата част на закупилите негова книга - , защото са длъжни да я носят, да речем, в часовете по литература. Следите ли ми мисълта. Следете я, че става страшно. Защото някакво издателство, което претендира за репро и всякакви права издава този Ботев в десетки, дори в стотици хиляди тираж. И книгите се харчат. Без авторски права, без тинтири-минтири. Сал някакъв ДДС и разходи около отпечатването. Останалото е чиста печалба за издателството и разпространителите. Една книга, ако струва 10 (десет) лв, три лева отиват за разпространител, от седемте лева се приспадат лев и четиридесет за ДДС, производствените разходи са около лев... Четири лева и шестдесет стотинки е чистата печалба... И това - в десетки хиляди тираж. Че едно издателство му е необходимо да издаде един път Ботев, или Йовков, или Елин Пелин в годината... И става милионер. После иска фонд за репро права и други такива благинки... Следите ли ми мисълта... Вместо един път едно такова издателство да каже: "Аз печеля от този автор достатъчно. А има бедни писатели, които нямат пари за хапчета, нямат пари за баничка и карат само на кисело мляко, нямат пари да се качат на трамвай, да платят такса при чичо доктор... Има тежко болни писатели, които не могат да си позволят лечение, трансплантации... Има такива писатели, нали. Следите ли ми мисълта..." И този, който печели от автори с изтекли авторски права защо пък да не поиска един фонд с пари, събрани от тези липсващи права. Част от приходите си да ги дари в един такъв фонд. Нормално е, нали. Ама не се сещат. Защото трябва да заделят от печалбата. Не е добре това. По-добре е да получи още - примерно някакви жълти стотинки от прочетена книга в библиотеката... Друго си е, да се направим, че защитаваме авторски права, друго е да защитим авторите от тези мераклии - не стороници на авторските права - а мераклии на такива... Проследихте ли ми мисълта... А защо от българските автори с изтекли авторски права не се създаде фонд от техните издатели за живите писатели... Защо пък не... Въпрос на благородство, нали...  Въпрос... на благородство.
Как ми се иска това, което написах да стане. Да не е в рамките на пожелателния текст...
Или тест за човечност... А, да видим сега и Дамян Яков, и син Божанин Манольчо, пък и други такива издатели...
Ами, това е...


Няма коментари: