Много ми се иска да го кажа. Не мога да не го кажа това, защото ме боли. Ама много боли. Захванах се с промяна на Закона за авторското право и сродните му права. И продължавам да го отстоявам. По-долу ще пусна и Предложението ми до Народното събрание и всички вие ще се съгласите, че моето предложение няма нищо общо с опита да се прокарат едни лобистки текстове от няколко човека - син Божанин Манол Пейков, Дамян Яков и неколцина още, отказали ми преди време подкрепа на предложението. Но сега яхнаха вълната като баш сторонници на авторското право. Някои от тях дори не подозират, че защитават лобито на няколко човека, които искат да им се създадат едни фондове, които ще управляват те. Философията на авторското право е другаде. Преди два дена, вместо да яхна телевизии и медии влязох в Народното събрание, говорих с когото трябва. И има шансове, не шансове, наистина предложенията ми ще влязат за обсъждане, а логиката показва, че и ще станат част от Наказателния кодекс в частта му за интелектуалната собственост. А тези, които яхат телевизиите сега просто не искат Законът да им защитава правата. Те играят на дребно - да паднат тука едни пари, пък след това - и потоп... "Денят започва с култура" обслужва едни интереси - Манол Пейков, Дамян Яков - май единствените "защитници" на авторското право в България. Един път не ме поканиха да обясня за какво иде реч - въпреки че влизането за обсъждане на Закона за авторското право и сродните му права тръгна и влезе в пленарна зала благодарение на моите действия - Предложението, свалянето на три сайта от ГДБОП заради моя жалба. Общественото говорене сега. Аз не искам да се тръби името ми - то се тръби за книгите, които пиша. Но не искам, както казваше мама, да ... на метеното някои люде, чиито пари никога не стигат. Бъдете сигурни, че не авторското право ги интересува, а фондовете, които ще бъдат образумани и създадени след това... Ще видите. А ето и моето Предложение до НС:
До
Председателя
на
Народно събрание на
Република България –
КОПИЕ:
До
Председателя
на
Комисията по култура
и медиите
До
Председателя
на
Комисия по
правни въпроси
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От Христо Недков Стоянов – писател,
Гр.Варна – 9020, ул.“Петър Алипиев“ №5,
Тел.0898/536-436
Относно: Особено наложителни промени в Закона за авторското и сродните му права и в Наказателния кодекс в частта за престъпленията срещу интелектуалната собственост
Дами и господа,
Преди няколко години ме потърси непозната дама от Англия и поиска да закупи мои книги в електронен вариант, тъй като вече била чела романа ми „Скритият живот на една помакиня“. Не обърнах внимание на твърдението й, че е намерила електронно копие на романа ми в интернет пространството, докато тази година пред очите ми романът не бе свален в PDF формат. Оказа се, че затворена група от около 130 000 (сто и тридесет хиляди участници) във Фейсбук си разменят копието помежду си. Разбира се, пуснах жалба в ГДБОП – в специализираното звено за борба с компютърните престъпления. Но се оказва, че има празнота в законодателството ни, което пречи на разкриването и превенция на компютърните престъпления. Освен това смятам, че Законът за авторското и сродните нему права е остарял и не може да отговори на бързо променящата се виртуална „действителност“.
Ето заради това предлагам да се промени Законът за авторското право и сродните му права, както и Наказателният кодекс в частта му, свързана с правата върху интелектуална собственост.
Тъй като в интернет не може да се установи по никакъв начин тиража /екземплярите от произведението, с което се злоупотребява, и които са разпространени, би могло да се допълни Закона за авторското право и сродните му права, като се приеме норма или се измени вече съществуваща в Глава дванадесета, Гражданско правна защита, Иск за обезщетение, в която да се посочи, че ако се касае за разпространение на екземпляр на литературата, науката, то на автора се дължи обезщетение, в размер равностойността на тираж или разпространение на екземпляри -напр. 3000 бр.
Така разписана норма би имала, според мен, по-голям възпиращ и предупредителен ефект, върху този, който си позволи да разпространява без разрешение от автора на произведения на литературата и науката в интернет.
В Наказателния закон има текст, криминализиращ предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения. По аналогия, ако се добави към нормата уреждаща неправомерното използване и разпространение на чужд обект на авторското право – чл.172а от НК, нова алинея, която да криминализира предоставянето на виртуално пространство (платформи, блогове, сайтове, социални мрежи, облачно пространство и др.) за разпространение без авторски права на произведения на литературата, науката и изкуството. Според мен такава промяна би действала превантивно срещу всеки, който съзнателно или несъзнателно се опитва да наруши нечии авторски права… Освен това наказанието за лице, извършващо разпространение на чужд обект на авторското право по основния текст на чл.172а от НК е до пет години лишаване от свобода, което възпрепятства възможността правоохранителните и правоприлагащи органи адекватно да разследват и наказват подобен род престъпления. Какво имам предвид – заради ниското наказание полицейските органи и/или прокуратурата не може да направи искане до съда, който следва да издаде разрешение да се разкрият съответните електронни данни за потребител в интернет. Оказва се, че това положение е уредено в Закона за електронните съобщения и разрешение може да бъде дадено от съда за разкриване на тежки умишлени престъпления, а такова престъпление, според Наказателния кодекс е това, което се наказва с лишаване от свобода над пет години. Пак в закона за електронните съобщения е уредено, че ако все пак се касае за тежко престъпление и е дадено разрешение за събиране на т.нар.“трафични данни“, то това не може да бъде за по-дълъг срок от шест месеца назад. Задавам си въпроса – какво се получава, когато един автор научи за неправомерното разпространение на произведението му във виртуалната среда след една година например. Този автор дори и да подаде сигнал до полицейските органи, извършителят не може да бъде наказан, тъй като не може да бъде установен поради липса на законова възможност. При тази ситуация според мен би могло да се помисли за завишаване на наказанието в посочения текст от НК или да се определи в някакви граници, като максималната граница е над пет години лишаване от свобода.
Тъй като живеем във време на смяна на носителите – книгата се измества с електронни четци, киното е лишено от обществените киносалони и влезе в домовете, музикалните произведения не се слушат в концертните зали - смятам, че е необходима спешна поправка на Закона за авторското право и сродните му права, както и Наказателния кодекс преди нарушаването им да стане система. Ако това не стане, ще се обезсмислят професии като писател, композитор, режисьор, преводач. Знаем, че престъпността се движи на крачка преди законите. Мисля, че е наложително тя да бъде изпреварена.
Аз лично съм се простил вече с романа ми „Скритият живот на една помакиня,“ тъй като по сегашното законодателство не мога да осъдя този, който е сканирал и пуснал в интернет пространството романа. Но този прецедент утре ще стане масова практика.
Ето, за това апелирам към бърза и адекватна намеса и промяна на посочените от мен закони.
3 октомври 2017 год. С уважение:
Гр.София /Хр.Стоянов/
Няма коментари:
Публикуване на коментар