четвъртък, 1 март 2018 г.

ВРЕТЕНОТО ПРЕДИ РАЙНА КНЯГИНА

* * *

Шие Райна Княгиня
знамето
и изведнъж се убожда
пада капката кръв
като бомба
пада Райна Княгиня
заспива
ще минат най-малко
100 години
докато дойде
на бял кон принцът
ще вдигне знамето
ще го развее
и ще забрави
да я целуне

Странен скандал предизвика това стихотворение на Петър Чухов за Райна Княгина. Ако някой от отрицателите бе поседнал на това вретено или игла, нямаше да се вдигне толкова шум. От срам, разбира се. Вретеното - защото в публичното пространство отрицателите проговориха за вретено - като фалически символ го приеха някои писатели. При това - използван фалически символ. Сякаш от срам се опитаха да скрият този нов фалически символ по-дълбоко в себе си... Господи, колко бедна може да се окаже фантазията в главата на един писател в България. И с толкова ниско интелектуално ниво. Като че ли никой не иска да забележи не само метафората с убождането... Капката кръв... А, ако случайно забележат, със сигурност ще поискат забрана на Шарл Перо, Братя Грим, Ангел Каралийчев ( дали пък последният не е описал и той Райна Княгина), българският и руски фолклор, фолклорът на Европа... Горкият Петър Чухов - една алюзия, пък ще доведе до погром световната литература. Българският писател, като една спяща красавица, бе убоден от, но, вместо да се събуди, потъна още по-дълбоко в свенливите си сънища... Стихотворението на Чухов можеше да не бъде харесано по други естетически стойности, но заради една алюзия - такова падение не бях очаквал. Можеше да бъда оспорено по отношение на ритъма, на римата, на други особености на поетическото изкуство. Въпреки че този спор е отминал отдавна - петдесетте години на миналия век. Между другото един такъв разговор за класическата поезия и свободния стих е наложителен в момента, тъй като мнозина от пишещите поезия сега нямат и представа за ямб, хорей, дактил, амфибрахий, александрина, за мъжка, женска и дактилна рима, за асонансни рими и т.н. Салвадор Дали бе казал, че "художникът трябва да се научи да рисува като старите майстори, а после да прави каквото ще"... Един поет не се ли научи да пише класически стих - което, заради менящото се ударение в българския език е почти невъзможно. Казвам почти, защото за Кирил Христов няма тайни в езика, Лилиев, Траянов... Но едно стихотворение да бъда нападнато заради алюзия, заради метафора - това е страх от собствените невъзможности. Стихотворението на Чухов наистина е добро. При това - написано от интелигентен автор, който разбира връзката между фолклора и света, в който живеем. А, ако някой си мисли, че Райна княгиня не се е убождала я на вретено, я с игла - жестоко се лъже. Но, надявам се, не го е използвала като фалически символ, господа. И, ако вие сте го ползвали - ей на - издадохте се... Защото това стихотворение напомня за Вас - които забравиха да целуват, но развяват знамена... Винаги сто години след вярната дата за развяване. Винаги сто години по-късно...

Няма коментари: