петък, 30 март 2018 г.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА И МИТОВЕТЕ

Много ми се иска да запитам... Не друго - само да запитам. Нищо повече от това. Та, излезе досието на Юлия Кръстева и нейната съпричастност към Държавна сигурност. Без да я оправдавам, разбира се. Във времето тя бе символ за инакомислещите в България за непокорен дух, за дисидент, избрал да живее в свободния свят, като реализирал се интелектуалец на Запад. И, ако поставим на везните това, което представляваше за нас и нейната съпричастност към Службите, кое, аджеба, ще натежи. Като пример е работила повече срещу системата тогава, отколкото като сътрудник. Но не това исках да питам - това, специално за мен е ясно. Сега трябва ли да се откажа от своето минало, своите интелектуални забежки. От това, че съм чел тайно Юлия Кръстева и явно съм отминавал трудовете на Тодор Павлов. Това значи ли, че трябва да се откажа от себе си - не от това, което съм прочел от Кръстева, от собствения си живот ли трябва да се откажа... Та Тя, като символ, не е ли нанесла повече вреди на Тоталитарната държава, отколкото като сътрудник на службите?... Докато ние тайно сме й се възхищавали и явно сме ръкопляскали, тя е правила нещо... Защото тя, като символ, е нанесла повече удари срещу Тоталитарната държава, отколкото всички ние, покорно съгласяващи се и тогава, и сега...
Но да попитам, все пак. Да попитам. Да попитам дали всички ние си мислим, че на Запад от нас не е имало служби? И тези служби пасивно ли са си стояли. Не са ли имали сътрудници, не са ли вербували... Ами, ако те отворят досиетата си какво ще излезе. Колко мита още ще се срутят. Защото, ако не са вербували, ако не са имали сътрудници каква излиза тя. Излиза, че нашата Държавна сигурност се е борила с вятърни мелници само. Ами, ако е така не трябва ли да се откажем и от Дон Кихот, защото нали той се бори с вятърни мелници. Въобще, не трябва ли да се откажем. На първо време от собствения си живот и да идем, както казваше Коцето Павлов да умрем колективно на площада...
Ами, това е...

1 коментар:

Анонимен каза...

Така е.Хубаво е да мислим повече ,преди да извикаме"разпни го".