събота, 22 септември 2018 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, А ПО-КЪСНО - И НЕЗАВИСИМОСТ

Да. Малко странна честитка, нали... Ако наистина бяхме извоювали тази Независимост някога дали Захарий Стоянов и Стамболов щяха да пратят депеша до Султана с искане да се върнем отново в рамките на Отоманската империя, но като васална държава. Защо е било всичко това. Може би точно заради липсата на Независимост. Излизайки от Отоманската империя ние ставаме зависими не само от Русия, а и от Англия, Франция, Германия... Ние ставаме зависими на Великите сили и сме коматът хляб, мръвката месо, които те с ръмжене ръфат. И продължават да ръфат. На 62 години съм сега, а как ми се е искало през тези шестдесет и две години само миг Независимост. Независимост от СССР, от САЩ, от Англия, от Германия... Не познавам друга страна, която да празнува, да чества като Национален празник своя химера. Да, Независимостта е химерата на българина. Неосъществимата му мечта. Бях писал преди години, че българинът стои на този кръстопът на Балканите с цвете в ръка. И чака своя освободител. Всеки освободител обаче се оказва бъдещ завоевател и българинът търчи в градината за нов букет с цветя, защото иска да бъде освободен от предишния освободител. Българинът винаги мечтае за Независимост. Дотолкова е вглъбен в мечтата си, че забравя да я извоюва чак... Дотолкова е вглъбен...

Няма коментари: