неделя, 7 октомври 2018 г.

КОЛЕКЦИОНЕРЪТ

                                     На Кирил Божков – пак
Те са три вида. Събирачите на картини, събирачите на пластика, на книги събирачите… Три вида. Едните са инвеститори и за тях не ми се говори. Те се водят за носа. В сбирките им има само стари майстори, но те нищо не знаят за тях. Някой просто им е казал, че ще струват скъпо. По-скъпо ще струват от сега. И те купуват. И окичват стените не с картини, а с позлатени рамки. Защото те нищо не знаят за картината. Знаят, че е от стар майстор и трябва да покажат нейната значимост. А кое е най-значимото нещо на света по тяхната ценностна система . Златото. Особено тогава, когато това злато е с орнаменти. И картината да е прекрасна тя се загубва. Загубва се в рамката, защото гениалното не винаги е ефектно, а те търсят ефектното. И човешкото око търси ефектното – за съжаление. И започва да обикаля човешкото око по рамката, по балдахините и плюшени завеси около рамката, по стената зад рамката… И накрая чак, на раздяла се спира това човешко око на картината. Ако собственикът е казал междувременно, че тази картина е от… не `нам кой си… Защото за тях е без значение какво е прикрила рамката, за тях е от значение колко пари е успяла да побере рамката. Рамката като касичка. Да, за някои картините са касички… А собствениците дори не знаят как се казва банката… Другия вид събирачи са знаещите. Те знаят какво имат – епоха, година, биография, мазка на четката, виртуозност на молива и въглена, различават рисуваното с лявата от рисуваното с дясната ръка, кое ухо след кой слънчоглед точно е отрязано, те различават поантилизъм от импресионизъм и знаят кое течение след кое идва. Това са събирачите тип архивари. Те не се радват на картината, на скулптурата, не правят разлика между камък и месинг… Те са многознайковци, които просто знаят нещо за картините. Могат да са експерти, но не са достатъчно образовани, за да заемат поста експерт. Но има един трети тип… О, един трети тип има… Които се кефят на това, че откриват картината, покрита с изкуствена патина, под слоеве прах, на улицата, между паламарки, рала, брани, хлопки, "негърски" пластики, баби Яги и други пособия… Медали и джобни ножчета… Монети в класьори… Под скъпи химикали, толкова скъпи… По-скъпи многократно от това, което е маскирано под тях… И изведнъж виждат в цялата тая кавалкада нещо, което може и нещо да е... Тези, които ходят сутрин, не, нощем в три часа с електрическо фенерче по битаците и не се гнусят от клошарите, събрали своите безценности от кофите за смет, от боклуците и бунищата, от мазите, пълни с плъхове и мансардите, обвити в паяжини и изпражнения на гълъби. Тези, които под напластената прах по картината, оцвъкана с курешки от гълъби и кокошки съзират Леонардо, Ван Гог, Генко, Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов… Това са откривателите, които с треперещи ръце се прибират вкъщи, с памучно парцалче избърсват картината – понякога парцалчето е по-скъпо от самата картина… Но няма нищо пък по-скъпо от илюзията, че са открили нещо. Това са хората, които няма никога да се разочароват, защото виждат отвъд прахта и курешките, отвъд проядените от дървеници и червеи рамки, по-скъпи от платното в тях, отвъд клюките и модните течения, отвъд снобизма и медийната известност… И те никога няма да се разочароват. Никога няма да прокълнат деня, в който са изгладували своята представа. Защото те не са мечтали да притежават Генко или Бенчо Обрешков. Не, те са си представяли Генко и Бенчо Обрешков под слоевете мръсотия… Може да се разочарова този, който е инвестирал в това, което е заковал в златна рамка после. Може да се разочарова и онзи, който не е видял едната мазка на четката в повече от оригинала. Но няма да се разочарова този, който е съзрял нещо под пластовете мръсотия. И няма да захвърли своето откритие, а ще започне да търси. И един ден задължително ще намери, задължително ще намери не онова, което е съзрял, а онова, което не е съзрял. И то може да се окаже по-голямо от това, което са видели очите му. Задължително ще се окаже. Защото може да открие забравен автор. Да, да преоткрие забравен автор. Както се и получава… Ами, това е…

Няма коментари: