неделя, 2 декември 2018 г.

ЗАЩО НЯМА ДА ПРОЧЕТА ЕДНА КНИГА

Дори не си спомням заглавието. Зная само, че авторът се нарича Радослав Парушев. И първото изречение от Новата му книга, рекламирана щедро от "Библиотеката". Разбира се, рекламира го най-четящият читател Светлозар Желев. Твърди, че е прочел 5 000 книги. Само личната ми библиотека е с над седем хиляди заглавия, като от всяка книга аз зная пасажи наизуст. А преди да започна да си купувам книги съм прочел не стотици, хиляди книги от габровската библиотека, от смолянската библиотека, от библиотеките в градовете, в които съм живял... Но момчето прочело пет хиляди книги и е разбирач на литературата. И го заявява с апломба на основен читател на нацията. Ама, толкова могъл, толкова прочел. Ако времето за хвалене бе хвърлил за четене, щеше да прочете поне още пет хиляди книги. Времето за хвалене отнема много време. Но защо няма да прочета книгата, която това нещо Желев ми хвали. Ами, защото на екрана ми попадна първото изречение на книгата... "Една снежинка се отрони... " Думата отронвам... Винаги съм мислил, а после разбрах, че и Бодлер така смята, че думите нямат синоними. Всяка дума има конкретно място и не може да бъде заменена с друга, която значела, видите ли, същото. Същото може да бъде казано само по един единствен същ начин. Казано по друг начин това нещо ще бъде друго казано нещо, което напомня за предишното нещо, ама не съвсем. Като във вица за шопа и жирафа, който не приличал на нито едно животно от неговото село... Та, думата "отронва", ако се визуализира, има друго значение, друга семантична връзка със снежинката. (ОТ)Ронва се нещо, частица от нещо на части. В този смисъл думата съдържа в себе си разрушаване на цялото - рони се царевица, рони се брегът, скалата се рони... От брега, от царевичния кочан, от скалата се отронва частица - зърно, песъчинка, камък... Но когато се говори за небе - Господи, какъв апокалипсис само. Представете си как снежинка по снежинка то се разрушава и... после няма небе. Да речем, че е метафора. Метафората (едно от тълкуването за метафора) е даване на белезите на нещо, приписване на белезите на едно върху същността на друго нещо. Но в случая не е така. В случая иде реч за непознаване на българския език. Поне от двама човека - единият, за по-кратко е наречен автор, а другият, се похвали, че бил читател. И двамата обаче не знаят значенията на думите. Защото това се учи другаде - в никакъв случай не се учи в училище. По-скоро се учи от бабата, която не знае толкова думи като тези двамата, но знае къде и как да употреби всяка от думите, които знае. Писателският занаят е взискателност, взискателност и пак взискателност... И познаване на езика... Непознаването на езика е опит да режеш торта с моторна резачка... Или с чаена лъжичка да се опиташ да изпразниш морето... Ето, това е метафора... Даже две, въпреки че са от едно семантично гнездо... Докато рони царевица или сълзи, тя никога не би ронила сняг... Никога...

Няма коментари: