ДО ВЕСЕЛА ПЕТРОВА - ПРОДУЦЕНТ НА "БИБЛИОТЕКАТА" ПО БНТ

Весела Петрова, Бях изумен от махленско-клюкарският подход относно включения в американски учебник разказ "Кръв от къртица" на Здравка Ефтимова. Разбирам различно мнение, но ако авторът (засегнатият) бе редом до Аретов и ефтимов (апропо, последният обяви в началото на деветдесетте години Христо Фотев за плагиат, но не се посвени да участва в конкурс и неговият ментор Едвин Сугарев (автор на единственото аутодафе на българска книга) да му връчи наградата на името на Христо Фотев.... Да не забравяме, че Сугарев организира публично изгаряне на "Фашизмът" пред Президентството на РБ България. Всъщност, личи си общият вожд и учител на ефтимов и Аретов, защото това, което направиха в ефир, бе аутодафе на един разказ. И никакъв, ама никакъв литературен довод против авторката на разказа. Със Здравка сме едно поколение, в един кръжок ("Димчо Дебелянов" в Студентския дом на културата кръстосвахме литературни, повтарям, литературни шпаги с нея.) Здравка не е моят автор, за този разказ бих казал други неща, но като литературен текст, а, не като решение на някакъв издател някъде. В цялото предаване с участието на двамата - гнус ме е да им споменавам имената - не стана дума за литературните достойнства, или НЕдостойнства на разказа. Освен неговата реминисценция с "Бялата лястовица" на Йовков (аз лично твърдя, че разказът е по-близо до "Сърцето на Данко")... Но за това аз ще седна да напиша един аналитичен текст. В какво ли двамината, обявени за литератори, не обвиниха Здравка. От това, че се самопредлага, че си прави пиар сама, че се самопревежда, че, едва ли не е една литературна нахалница, която няма нищо общо с литературата. Че е толкова лоша писателка просто защото е традиционалистка в литературата, а не е модерна като чалга-авторите Георги Господинов, Алек Попов и Калин Терзийски. (За Господинов имам текст и съм обяснил неговата несъвместимост с литературата). Всъщност, от цялата махленска седянка се носеше усещане за съжаление, че в учебника не е вкаран разказ на Георги Господинов, а на Здравка… Но, както и да е. Това, което стана пред очите ми в "Библиотеката" страшно ми напомни за събранието на СБП и протестното писмо до Нобеловия комитет по повод връчването на наградата на Солженицин. Страшно ми напомни и онази прословута Декларация на Дружеството на писателите в Пловдив по повод гладната стачка на Петър Манолов 1989 година ( между другото тогавашните пратийни клакьори Божана Апостолова и Емил Стоянов (брат на президента Петър Стоянов) сега се обгрижват от своите добри ученици йордан ефтимов и Николай Аретов... Весела, работила си в телевизията по онова време. Работиш и сега. Методите са едни и същи. Защо, Весела. Защо...